3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 09.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2197 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 1249 от 21.03.2014 год. по гр.д.№ 1100/2013 год. на Благоевградския окръжен съд което е потвърдено Решение № 329 от 18.10.2013 год. по гр.д.№ 179/2013 год. на Районен съд [населено място]. С него е уважен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма], за съществуване на задължение в размер на 11685.96 евро, за което на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпроси, които се свеждат до следното: действителен ли е запис на заповед в съдържанието на който е въведено каузално отношение и в кои случаи в производството по чл.422 ал.1 ГПК следва да бъде разгледано каузалното правоотношение.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на съдебния състав, че факултативния касационен контрол не следва да бъде допуснат, произтича от следното.
Искът на [фирма] се основава на абстрактната сделка. При условията на евентуалност, в исковата молба са въведени факти по каузално правоотношение по договор за лизинг, съобразно който за обезпечаване на вземането на лизингодателя за отделните вноски, лизингополучателят е издавал записи на заповед, съобразени с размера и падежите на вноските.
От ответника [фирма] не е бил депозиран отговор по чл.131 ГПК. Не е оспорена действителността на менителничния ефект. Подържаното в хода на процеса възражение е било за недължимост вземането, поради дублирането му с предмет на други производства. Била е допусната счетоводна експертиза за установяване съответствието на претенцията с падежите на трите месечни вноски от които е формирана и наличието на плащания. Първоинстанционният съд е счел иска за основателен.
Във въззивната жалба се е съдържало общото възражение, че „издаването на такъв запис на заповед противоречи на законовите изисквания и е в противоречие с една от основните характеристики на този документ, а именно липсата на обвързване с основание за издаването ме”. Основният довод е бил за множеството заведени дела с предмет вземанията по отделните лизингови вноски. За пръв път е посочено, че не е изяснено авторството на записа на заповед. Съставът на Б. е потвърдил първоинстанционния акт, мотивирайки се с посоченото от свидетеля, че предаването на сумата е станало за подпомагане на кооперацията, което сочело договор за заем.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Преди всичко, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че по отношение на втория от посочените въпроси, ВКС се е произнесъл с т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и произнасянето на въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика. Наличието на каузално правоотношение по отношение на което абстрактната сдебка има характер на обезпечаваща е въведено от ищеца, доказателствената тежест е възложена нему и са събрани доказателства относно неизпълнение на задълженията по договора за лизинг.
С оглед обстоятелството, че е налице произнасяне по каузалната сделка и тази преценка е обусловила крайния извод по основателността на иска, без значение е действителността на абстрактната, дори оспорването на тази действителност да е било своевременно и адекватно въведено от ответника, каквото в случая не е налице. Както бе посочено по-горе, отговор по чл.131 ГПК от [фирма] не е бил представен, автентичността на ефекта не е била оспорена в рамките на първоинстанционното производство, а по значението на посочването в горния ъгъл на записа на заповед на номера на лизинговия договор, въззивният съд се е произнесъл без това конкретно оспорване да е въведено с въззивната жалба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дали отбелязванията извън изискуемите и допустими реквизити в конкретния случай следва да се смятат за неписани, се преценява във всеки конкретен случай с оглед естеството на тези отбелязвания. Произнасянето на въззивния съд съответства на това становище.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното Решение № 1249 от 21.03.2014 год. по гр.д.№ 1100/2013 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.