3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
С., 13.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 602 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Р. П. в качеството и на едноличен търговец с фирма „З. П.” срещу Решение № І-23 от 19.03.2012 год. по гр.д.№ 43/2012 год. на Бургаския окръжен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 1603 от 25.11.2011 год. по гр.д.№ 5496/2011 год. на Районен съд – Бургас.
Бургаският районен съд е бил сезиран от А. Н. Г. с иск с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата 5100 лв. и съединен с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, както и с иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД. Твърдението на ищеца е, че има качеството на наемодател на недвижим имот – дворно място с площ 559 кв.м., съставляващо УПИ ХХІ-8 в кв.142 по плана на гр.”Б.”,[жк], което дворно място наемателят [фирма] е използвала за упражняване на търговска дейност. Уговорената месечна наемна цена е 300 лв. Твърдението на ищеца е, че едноличният търговец е неизправен при изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за 17 месеца, обхващащи периода 05.01.2010 – 05.06.2011 год. Тъй като наемът не е заплатен и след отправената покана, Г. е сезирал районния съд с искане за присъждане на неплатената наемна цена, ведно с обезщетение за забава и връщане държането на имота.
Наемателят е оспорил твърдението, че е неизправен по задължението за заплащане на наемна цена. Противопоставил е, възражението, че такава наемна цена е била заплащана, но наемодателят не е издавал разписки за заплатените суми, тъй като е искал увеличаване на наемната цена, за което съгласие не е било постигнато.
За да уважи исковете, Бургаския районен съд, след събирането на всички ангажирани от страните доказателства е приел, че възражението е недоказано, наемната цена не е заплатена, действието на договора е прекратено и наемателят дължи връщането на имота. Съставът на Б. е стигнал до същия извод.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, [фирма], чрез процесуалния си представител се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
То се свързва с конкретен правен въпрос съответстващ на критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСКТК на ВКС не са формулирани. Твърдението е за неправилност на въззивния акт, поради противоречие с Решение № 739 от 10.11.2008 год. по т.д.№ 411/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС относно последиците от развалянето на договора, дължимостта на наемната цена, основанието за плащане, неустойка и т.н. Преди всичко, решението по т.д.№ 411/2008 год. е постановено по реда на чл.218а ал.1 б.”б” ГПК-1952 год. (отм.) и не съставлява задължителна съдебна практика и не обуславя прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. На второ място, с това решение съдът е разгледал и се е произнесъл по спор за последиците от неизпълнение на договор за приватизационна продажба – дължимостта на остатъка от цената по договора и договорна неустойка. Т.е. произнасянето на състава на ІІ т.о. на ВКС няма отношение към предмета на настоящия спор.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК също не е налице.
Конкретните правни въпроси, посочени в изложението са: „1./ Дължи ли съдът произнасяне по всеки от предявените кумулативно обективно съединени искове с отделни мотиви и диспозитив; 2./ От какъв порок страда решението, постановено при процесуално нарушаване на задължението на съда да се произнесе по всеки от предявените кумулативни искове поотделно”.
Поставените въпроси са риторични и по естеството си съставляват твърдение за допуснато нарушение на процесуалния закон от първоинстанционния съд. Всъщност, въззивният съд не е бил сезиран и не се е произнасял по твърдение за допуснато от Б. нарушение на процесуалния закон при структуриране на мотивите и/или диспозитива на първоинстанционния акт. Тези въпроси се поставят за пръв път пред настоящата инстанция, а и нямат отношение към мотивите и диспозитива на въззивния акт. Изводите на съдилищата се основават на преценката на конкретни твърдения относно факти по делото и степента на тяхното доказване. Дори да биха били неправилно преценени от въззивния съд, това би довело до неправилност на решението – чл.281 т.3 ГПК, но не и до основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № І-23 от 19.03.2012 год. по гр.д.№ 43/2012 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.