3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 14.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2609 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Н. П. срещу тази част от Решение № 207 от 12.03.2015 год. по т.д.№ 1998/2014 год. на Варненския окръжен съд с която е отменено Решение № 3918/22.07.2014 год. по т.д.№ 14858/2013 год. на Варненския районен съд и е уважен до размера на 13426.69 лв., предявеният по реда на чл.422 ал.1 вр.чл.417 т.2 ГПК иск на [фирма] срещу М. П.
Предмет на иска е установяване съществуването на задължения, произтичащи от просрочено задължение по договор за потребителски кредит за сумата 20000 лв., сключен на 02.11.2007 год. между кредитополучателя М. П. и [фирма]. По реда и на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя М. П., която е депозирала възражение по чл.414 ал.1 ГПК.
Ответницата е оспорила задължението си, като се е позовала на неравноправни клаузи в договора и Общите условия (т.9.3) към него, даващи право на банката едностранно да промени базовия лихвен процент, без задължение за уведомяване на кредитополучател. Промяната на лихвения процент довело до по-голям размер на погасителната и вноска, поради което през 2012 год. тя преустановила плащанията.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, поради това, че [фирма] не е уведомила кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Не е разгледал възражението за прилагане на чл.143 З. и не се е произнесъл по него. Въззивният съд е приел, че М. П. е била уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в момент, предхождащ депозирането на заявлението по за иницииране на заповедно производство. Разгледал е възражението за неравноправност на клаузите в договора и общите условия. Въз основа на събраните доказателства, вкл.счетоводна експертиза, ВнОС е установил, че за срока на действие на договора лихвеният процент е бил променян 3 пъти. Промяната в първите два случая е била уредена изрично в договора и кредитополучателката се е съгласила с условията за настъпването и. По отношение на третата промяна, съдът е приел, че тя е била предприета неправомерно, поради което не следва да бъде зачетено действието и. Поради това е уважил иска до посочения по-горе размер (главница – 13316.69 лв.+ 60 лв. такса изискуемост + 50 лв. такса управление) потвърждавайки отхвърлителното решение на ВнРС в останалата част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на М. П. не се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК, но с оглед посочването, че произнасянето по въпросите, цитирани по-долу би допринесло за точното прилагане на закона, следва изводът, че се подържа основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК:
„Следва ли уведомлението за отнасяне на кредита като предсрочно изискуем да отразява точно стойността на дължимата главница, лихви за забава, наказателни лихви и такси, както и деня на настъпилата изискуемост или е достатъчно бланкетно уведомление, че задължението по дадения договор за кредит е отнесен като предсрочно изискуем. В тази връзка формалното отправяне на уведомление, което не съдържа данни за точния размер на дълга и/или същите се разминават с установеното по делото, следва ли да се счита за редовно уведомление от страна на банката и при несъвпадане размера на кредита по уведомлението и установеното в съдебното производство, искът като изцяло неоснователен ли се явява и ли до съвпадането с по-малките суми?”.
В останалата си част, изложението възпроизвежда съдържанието на касационната жалба.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Преди всичко, видно от съдържанието на уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост по чл.60 ал.2 ЗКИ, то съдържа както конкретна сума, така и датата към която тя е дължима. Със задължителна по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика, ВКС многократно е имал случай да се произнесе относно съдържанието на извлечението от счетоводните книги, обуславящо прилагането на чл.417 т.2 ГПК, а именно, че това съдържание следва да ясно и недвусмислено, така, че да не се налага тълкуването му. В същата степен това е валидно и за уведомлението – Определение № 810 от 29.11.2011 год. по ч.т.д.№ 753/2011 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. В противен случай би се стигнало до дописване на закона.
Произнасянето по посочения от страната правен въпрос не съставлява основание за допускане на факултативния касационен контрол.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на деловодни разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 207 от 12.03.2015 год. по т.д.№ 1998/2014 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.