Определение №293 от 26.6.2018 по ч.пр. дело №1641/1641 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
С., 26.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1641 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. С. лично и като пълномощник на С. С. против Определение № 225 от 30.03.2018г. по ч.т.д.№ 572/2017г. на Варненския АС, с което е оставена без уважение молбата на С. за предоставяне на правна помощ във връзка с депозирана частна касационна жалба срещу определение № 621 от 27.10.2017г., постановено по същото дело.
Твърди се в настоящата частна жалба, че атакуваното определение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно и очевидно неправилно. Недопустимостта е аргументирана с тезата, че не е била дадена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства за допълнителни обстоятелства, след като съдът е счел, че липсват данни за необходимост от правна помощ и че не са налице основания за предоставянето й. Твърди се, че обстоятелството, че пълномощникът С. има юридическа правоспособност не означава, че упълномощителят няма право на правна помощ и че такава следва да му бъде отказана. Недопустимостта е аргументирана и с твърдението, че варненските съдилища не са местно компетентни да разгледат делото на С. по чл.422 ГПК, защото настоящият му адрес при подаване на заявлението за издаване на заповедта е бил в [населено място], а Варненския АС е постановил делото да се гледа по настоящият му адрес.
В писмен отговор [фирма] оспорва основателността на частната жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
За да остави без уважение искането на С. за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 ГПК с оглед необходимостта от изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и приподписване на частната касационна жалба от адвокат, съставът на апелативния съд е приел, че жалбоподателят не се нуждае от допълнителна безплатна адвокатска помощ, тъй като е представляван по делото от пълномощник-съпруга с юридическа правоспособност и същата е в състояние да изготви изложението и е оправомощена да подпише касационната жалба.
Частната жалба е неоснователна.
Твърдението за нищожност не е аргументирано. При служебно дължимата преценка, няма основание за извод обжалваният акт да страда от такъв порок.
Определението не е недопустимо. Недаването на възможност за ангажиране на доказателства не води до недопустимост на произнасянето на съда. Не води до недопустимост и доводът за несъобразена местна подсъдност, а и това твърдение е неоснователно. Както е посочено в определението от съдебното заседание от 19.09.2017г. по т.д.№ 1776/2014г. на ОС Варна, въпросът за подсъдността е разрешен с влязло в сила определение № 52 от 20.01.2014г. по в.т.д.№ 15/2014г. на АС Варна.
Конкретни доводи за неправилност на атакувания акт не са изложени. Предоставянето на безплатна правна помощ, която се финансира със средства от държавния бюджет, в хипотеза на упълномощен от страната процесуален представител с юридическа правоспособност, не съответства на целите на ЗПП. В случая се иска предоставяне на допълнителна адвокатска помощ, която дейност е извън обхвата и приложното поле на безплатната адвокатска защита, финансирана от държавата. Следва да се споделят изводите в обжалваното определение, че жалбоподателят не се нуждае от такава помощ и с оглед обхвата й – във връзка с депозираната частна касационна жалба,тъй като пълномощникът – лице с юридическа правоспособност, е в състояние да изготви изложението и е оправомощено да подпише жалбата.
Частната жалба следва да се остави без уважение. Жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба, във връзка с която е и искането за предоставяне на правна помощ. Поради това не следва да се събира на основание чл.77 ГПК държавна такса за настоящото частно производство, която не изискана при администрирането му.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Определение № 225 от 30.03.2018г. по ч.т.д.№ 572/2017г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top