1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 01.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 500 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Б. Г. Д. против Решение № 4613 от 14.11.2013г. по в.гр.д.№ 738/2013г. на ОС Благоевград, с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 1688/2012г. на Благоевградския РС в частта за уважаването на иска, предявен от [фирма] по реда на чл.415 във вр. с чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК: 4 587 евро-изплатено застрахователно обезщетение на [фирма] в качеството му на застрахован лизингодател по застраховка „загуби поради неплащане на лизингови вноски“, дължими от ответника-лизингополучател до датата на прекратяване на договор № 1513 от 29.05.2007г. за лизинг: юни 2009г.-април 2010г., по застрахователна полица от 08.08.2006г., ведно със законната лихва от 09.04.2012г., както и сумата 898.58 евро-мораторна лихва, дължима за периода 23.06.2010г. до 15.03.2012г., ведно с разноските за заповедното и исковото производство.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и отхвърлянето на исковете със законните последици. Поддържаното становище е за недължимост на сумите, за които искът за съществуване на вземането е уважен, поради обстоятелството, че ищецът е продал автомобила-предмет на прекратения лизингов договор на цена много по-ниска / с 12 149лв. установено от приетата автотехническа експертиза/ от реалната му пазарна стойност, проявявайки недобросъвестност- възражение заявено в отговора на исковата молба по чл.213,ал.1 КЗ, но съдилищата необосновано приели, че цената, на която е продаден автомобилът и твърдяната търговска недобросъвестност не са от съществено значение за изхода на делото. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е поставен материалноправният въпрос: при искова претенция по чл.213 КЗ, формирана като разлика между размера на изплатеното застрахователно обезщетение и получената продажна цена на върнат автомобил по прекратен лизингов договор, относима ли е към предмета на спора продажната цена на автомобила и повдигнатото в тази връзка от ответника възражение.
В писмен отговор ЗАД [фирма] оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноските за настоящото производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
Становището на настоящия състав, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, произтича от следното:
Чрез предявения установителен иск, застрахователят е поскал да установи вземането си към ответника –лизингополучател по договор за лизинг за платено на лизингодателя застрахователно обезщетение по риска „загуби поради неплащане на лизингови вноски“, намалено с цената, на която лизингодателят е продал автомобила след връщането му. Искът е уважен от съдилищата за онази част от платеното от застрахователя застрахователно обезщетение на лизингодателя, съизмеримо с неплатените от ответника лизингови вноски, дължими за времето на действието на договора- до прекратяването му и връщането на вещта, намалени със стойността за която автомобилът е бил продаден. Възражението на ответника, че релевантна за размера, до който искът по чл.213 КЗ е основателен е не договорената, а средната пазарна цена на вещта, с която следва да бъде намалено дължимото от него плащане към застрахователя, е прието за неоснователно. Посочено е, че въпросът за пазарната стойност на вещта няма отношение към спора.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос би бил от значение за изхода на спора за определяне на размера на дължимото от него като причинител на вредата плащане по предявения от застрахователя суброгационен иск по чл.213 КЗ, само при положение, че е обосновано съществуването на предходната предпоставка: че по силата на застрахователния договор, застрахованият лизингодател е поел задължението да продаде след връщането й лизинговата вещ, на цена не по-ниска от възможната средна пазарна стойност, и уговореното застрахователно обезщетение за настъпилия риск от неплащането на дължимите от лизингополучателя лизингови вноски, да подлежи на намаление с получената цена; или че задължението за продажба на посочената цена лизингодателят е поел, съгласно лизинговия договор, и страните по него са уговорили, че дължимите от лизингополучателя неплатени вноски до връщането на автомобила, подлежат на редуциране с оглед получените ползи от продажбата на вещта. Този извод произтича от обстоятелството, че ответникът по иска по чл.213 КЗ може да противопостави на застрахователя както възражение за недължимо плащане, основано на клаузите на застрахователния договор, така и възражение, основано на правоотношенията си със застрахования.
Поради необосноване на правен въпрос, свързан с наличие на задължение на кредитора по иска по чл.213 КЗ или наличие на задължение на кредитора по договора за лизинг в сочения от касатора смисъл, неизпълнението на което да бъде основание за ангажирането на отговорността за настъпването на вредите /чл.83 ЗЗД/, касационно обжалване по поставения въпрос не следва да бъде допуснато поради неосъществяването на общата предпоставка.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на застрахователното дружество направените и поискани разноски за производството съгласно пълномощно, фактура и преводно нареждане- 797.50лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 4613 от 14.11.2013г. по в.гр.д.№ 738/2013г. на ОС Благоевград, с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 1688/2012г. на Благоевградския РС в частта за уважаването на исковете.
Осъжда Б. Г. Д. да заплати на [фирма] сумата 797.50лв.разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.