4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 13.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 545 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. срещу Решение № 1781 от 10.09.2013 год. по т.д.№ 319/2013 год. с което Софийският апелативен съд е потвърдил Решение № 1208 от 02.07.2012 год. по т.д.№ 1178/2010 год. на Софийски градски съд, приемайки, че въззивната жалба на Ф. е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Ц срещу Ф. осъдителен иск за сумата 80150.32 лв.
Легитимацията по исковата молба на Ц.е посочена, като на Номинирана Н. А. на Европейската комисия и финансираща институция по програма Л. Да В.. Искът произтича от сключен на 01.06.2005 год. Договор BG/05/A/PL-166188, като твърдението е, че на основание чл.І.4.1 от този договор Ц. е превел на Ф. на два транша – на 15.09.2005 год. и на 21.09.2006 год., съответно – авансово в размер на 24778.78 евро и балансиращо в размер на 16201.43 евро плащания. Плащанията са извършени за осъществяване от страна на Ф. на организацията и изпълнението на проект за обучение на 20 бр. младежи на най-новите методи за саниране на жилищни сгради. Практическото обучение е следвало да се проведе в [населено място] – Франция. Т.нар. „балансиращо плащане” в посочения по-горе размер е извършено, след представянето от Ф. на съответните отчетни документи и доклад по изпълнението на проекта.
Искането за връщане на платената сума се основава на неоспорения факт, че окончателният доклад е с невярно съдържание, придружаващите го документи – неистински, обучение не се е състояло и ползвателите – физически лица не са пътували до Франция. Това е установено по НОХД № 15043/2009 год., образувано по внесено обвинение срещу директора и срещу служител на Ф. за длъжностно присвояване. Заявеният петитум е за възстановяване на Ц. на посочената сума в левовата и равностойност. В първоинстанционното производство са приложени правилата на чл.365 и сл.ГПК при двустранна размяна на книжата. С допълнителни уточняващи молби с вх.№ 72691/21.10.2010 год. и вх.№ 93019/22.12.2010 год. ищецът е уточнил правната квалификация на претенцията си, а именно – чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД, като исковата молба, съответно връчването на преписа и имат значение на изявление по чл.87 ал.2 ЗЗД. В отговорите по чл.367 ГПК и по чл.373 ГПК ответникът е оспорил основателността на иска, като се е позовал на обстоятелството, че наказателното производство не е приключило и обвинението за длъжностно присвояване не е свързано с процесния договор. Правопогасяващи възражения не са въведени.
Като събрал ангажираните от страните доказателства, първоинстанционният съд е уважил иска изцяло, квалифицирайки го като такъв по чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД.
Като основание за отмяна на първоинстанционното решение, във въззивната жалба е въведено единствено оспорване на активната материалноправна и процесуалноправна легитимация за успешното провеждане на иска на Център за развитие на човешките ресурси. С решението си, съставът на САС е приел оспорването за неоснователно, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
Основанията за касиране на въззивния акт, въведени в жалбата, са по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Твърди се недопустимост на въззивното решение, като: постановено по непредявен иск; недопустимост, поради липса на правен интерес с оглед специалния ред по чл.162 ал.2 т.8 ДОПК; липса на легитимация за предявяване на държавно вземане; липса на легитимация за събиране на парично вземане, средствата по което принадлежат на Европейската комисия. Основанията за неправилност на решението на САС са: нарушение на процесуалния ред по чл.375 ал.1 ГПК; нарушение на чл.214 ГПК; нарушение на материалния закон, поради това, че не е установено договорът да е развален и в ИМ липсва такова изявление; необоснованост на извода, че ответникът не е върнал процесната сума.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Основанието по т.1 се подържа по отношение на два въпроса: 1./ Какви са правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск; 2./ За правния интерес и надлежната процесуална легитимация; 3./Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад по смисъла на чл.146 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Преди всичко, трите въпроса са свързани с основания, въведени за пръв път с касационната жалба, което е недопустимо. В срока по чл.370 вр.чл.133 ГПК посочените възражения не са били въведени, поради което въвеждането им на по-късен етап, особено с едва с касационната жалба, не може да предизвика произнасяне по реда на чл.290 ал.2 ГПК.
Ще следва да се отбележи, че не е налице произнасяне от съдилищата по непредявен иск, което би могло да бъде и предмет на служебна констатация – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, с оглед заявения петитум и посочените по-горе молби-уточнения в първоинстанционното производство. Най-общо казано, въпросът за наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, не намира приложение при осъдителните искове, а възраженията свързани с реда по ДОПК са преклудирани. Въпросът по п.3 е намерил отговор в т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
С отговора по на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Център за развитие на човешките ресурси е поискал присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива в производството пред ВКС не са представени. В приложеното пълномощно на адв.С. не е посочено договорено възнаграждение, липсват и доказателства за плащане в какъвто и да било размер.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1781 от 10.09.2013 год. по т.д.№ 319/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.