О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 18.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2583 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД (н), чрез синдика С. М. срещу въззивното Решение № 1904 от 18.07.2018 год. по т.д.№ 1966/2018 год. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане”АД, чрез процесуален представител по чл.32 ал.3 ГПК е представил писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК. Има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на „Дженерали Застраховане”АД срещу Решение № 2360 от 13.12.2017 год. по т.д.№ 3092/2013 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е уважил до размера на 198698.41 лв. предявения от „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД (н) срещу ЗД „Дженерали Застраховане”АД иск с правно основание чл. 208 ал.1 вр. ал. 3 КЗ (отм.) и до размера на 50725 лв. акцесорния иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. В частта с която исковете са отхвърлени за сумите над посочените размери, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Предмет на въззивното производство е била тази част от спора до която исковете са били преценени от СГС като основателни.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Курортният комплекс „Обзор Бийч Ресорт” в [населено място] се състои от седем сгради. Предмет на настоящия спор е дължимостта на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане за настъпило застрахователно събитие спрямо една от сградите в комплекса, а именно сграда „С”. Твърдението на ищеца е, че в качеството на собственик на сградата е сключил с ответника договор за имуществено застраховане „Индустриален пожар”, материализиран в застрахователна полица № 0820164090007 от 20.05.2009 год.
Твърдението на ищеца по настоящето дело е, че в резултат на настъпило на 20.12.20109 год. застрахователно събитие „наводнение”, като последица от необичайно проливни дъждове, са причинени вреди, които следва да бъдат репарирани със сумата 663125.54 лв., формирана както следва: а./ вреди причинени на недвижимо имущество (сграда „С”) – 119073.33 лв.; б./ вреди, причинени на движимо имущество – 399507.66 лв.; в./ вреди, съизмерими с разходите, направени от ищеца за ограничаване последиците от застрахователното събитие – 9665.15 лв.
Заявена е и акцесорна претенция за сумата 134879.40 лв. – обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение за периода 01.07.2010 – 19.12.2012 год.
Последователно подържаната теза на застрахователя е, че обезщетение не се дължи тъй като „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД (н) няма качеството на трето ползващо се лице по отношение на застрахователния договор, сключен с „Холидей Мениджмънт”ООД, както и че имуществото на това дружество не се включва застрахователния договор на който се позовава ищецът по делото. Евентуално заявеното му становище в случай, че оспорването на активната материалноправна легитимация на „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” бъде прието за неоснователно е, че размерът на исковете е завишен.
За да уважи исковете до посочения по-горе размер, Софийски градски съд е приел, че качеството на застрахован по процесната полица има „Холидей Мениджмънт”ООД, който е бил наемател на собственото на „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД (н) имущество. Ищецът има качеството на трето ползващо се лице, тъй като в качеството му на собственик изрично е бил посочен Приложение № 1 към застрахователната полица. Приел е за доказани щетите нанесени на недвижимия имот и на движимите вещи. Счел е за недоказано извършването на разходи по пункт ”в”, посочен по-горе.
Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС също е приел наличието на активна материалноправна легитимация „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД (н), доколкото е осъществена хипотезата на чл.201 ал.2 КЗ (отм.), макар и в по-късен момент. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове, въззивният съд е счел за недоказан главния иск, което е обусловило изхода на спора и по отношение на акцесорния.
Позовал се е на обстоятелството, че в сграда „С” е имало множество самостоятелни обекти, принадлежащи на различни собственици. Поради това е налице е съсобственост по отношение на общите части – стълби, площадки, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по своето естество или по предназначението си служи за общо ползване – чл.38 ЗС. Ищецът „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД може да претендира застрахователно обезщетение за тях само ако е упълномощен от останалите етажни собственици, но доказателства за такова упълномощаване не са ангажирани.
Претенцията за присъждане на обезщетение, съизмеримо със стойността на погиналите движими вещи, съставът на САС е счел за недоказана. Към застрахователната полица № 0820164090007 от 20.05.2009 год. не е бил приложен опис на движимите вещи, представляващи оборудване на помещенията, посочени в приложение № 2 към нея. Аргументирал се е с това, че са представени спецификации само за оборудването на апартаментите. Посочил е, че отделните движими вещи, за които се претендира обезщетение, са индивидуализирани в представените по делото протоколи за брак и те са единственото ангажирано от ищеца доказателство както за повреждането на посочените в тях вещи, до степен, която ги прави негодни за ползване според предназначението им, така и за тяхната стойност, която вещото лице е възпроизвело в заключението си. Това изключва възможността размерът на застрахователното обезщетение, да бъде определен съобразно стойността на погиналото имущество, посочено в едностранно съставени от неговия собственик протоколи – арг. чл.203 ал.4 КЗ (отм.).
В касационната жалба се въвежда основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на решението на САС поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретните доводи са за необоснованост на извода, че част от застрахованите активи представляват общи части на сградата в режим на етажна собственост като не са ангажирани доказателства за квотата в съсобствеността. Касаторът се позовава на Приложения № 1 и 2 в които са описани всички нежилищни имоти в сградата, които са под застрахователна закрила. По отношение на движимите вещи са били съставени констативни протоколи с участието на представител на застрахователя. Счита за неправилно становището на САС, че липсват данни за действителната стойност на движимите вещи, съобразно която следва да се определи застрахователното обезщетение. Счита, че този извод е в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която обезщетението се определя съобразно претърпяната вреда, но не повече от действителната стойност на застрахованото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Искането ме у за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове или евентуално – след касиране на решението делото да бъде върнато на САС за ново разглеждане от друг състав.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД (н) се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.
Формулираните в изложението въпроси са следните: „1./ Следва ли въззивният съд, поправяйки процесуалните пропуски на първоинстанционния съд да определи размера на иска като вземе предвид изготвеното по делото заключение на вещото лице?; 2./ Допустимо ли е съдът да игнорира част от установените по делото обстоятелства при постановяване на решението си?; 3./ Допустимо ли е избягването на отговорност от застрахователя при наличието на всички елементи от фактическия състав за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение?”
Първите два въпроса касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практика на ВКС обективирана с решения постановени по реда на чл.290 ГПК с които съдът се е произнесъл по прилагането на чл.162 ГПК, чл.146 ГПК и чл.235 ал.2 вр.чл.273 ГПК, както и на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК. По отношение на третия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитието на правото на произнасянето на ВКС по този въпрос.
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение на първите два въпроса не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК произтича от следното:
И двата въпроса не съдържат белезите на правни такива съобразно критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОГТК на ВКС. Те съставляват твърдения за допуснати от състава на САС нарушения на процесуалния закон – основание по чл.281 т.3 ГПК, които твърдения в тази фаза на процеса е процесуално недопустимо да бъдат преценявани. Независимо от това, първият от въпросите няма и качеството на обуславящ изхода на спора. Както бе посочено по-горе, становището на САС не е обусловено от тезата за недоказаност на размера на вредите, причинени от застрахователното събитие, а на недоказаност на квотата на ищеца в съсобствеността на увреденото имущество, която квота да бъде съпоставена с размера на вредите. Т.е. принципно вярно е, че за въззивния съд липсва процесуална пречка за прилагането на чл.162 ГПК, но само когато са нали обективни изходни данни за определяне на размера. Иначе казано, за прилагането на чл.162 ГПК в тук разглеждания случай, би следвало да са налице доказателства за процентното съотношение в общите част на сградата (чл.40 ал.1 ЗС) в който случай квотата на ищеца би била съпоставена с размера на вредата, посочена в заключението на вещото лице. Именно липсата на данни по чл.40 ал.1 ЗС е обусловила извода на САС за недоказаност на размера на вредата спрямо недвижимия имот.
От това следва, че не е налице твърдяното противоречие с произнасянето по правни въпроси от ВКС с т.3 та ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС; Решение № 65/18 год. по т.д.№ 1556/2017 год. на І т.о.; Решение № 175/2011 год. по гр.д.№ 1242/10 год. на ІІІ г.о.; Решение № 133/2014 год. по гр.д.№ 5247/2013 год. на ІІІ г.о.; Решение № 147/2018 год. по т.д.№ 1715/2017 год. на ІІ т.о.; Решение № 326/2012 год. по гр.д.№ 177/12 год. на ІІІ г.о.; Решение № 66/2015 год. по гр.д.№ 5839/2014 год. на ІV г.о. и Определение № 351/2018 год. по ч.т.д.№ 1571/2018 год. на І т.о. Постановените по реда на чл.288 ГПК Определение № 351/2018 год. по гр.д.№ 1155/2018 год. на ІІ г.о. и Определение № 469/2018 год. по гр.д.№ 4616/2017 год. на ІV г.о. с които касационен контрол не е допуснат, не са в обхвата по т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на третия от посочените въпроси. Този въпрос е по-скоро риторичен. Съдържа положителното твърдение на касатора, че са налице всички елементи от фактическия състав за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя, което предпоставя еднозначен отрицателен отговор на въпроса дали е допустимо избягване отговорността от негова страна при тази хипотеза. Еднозначността на този отговор (дори посоченото положително твърдение да би било вярно) изключва предвидената от законодателя възможност за ВКС да допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото с произнасянето по него.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 (изм.) ГПК.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК, касаторът ще следва заплати на ответника по касация сумата 100 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1904 от 18.07.2018 год. по т.д.№ 1966/2018 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Обзор Бийч Ресорт ІІІ” ЕООД (н) да заплати на Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане”АД сумата 100 лв. (сто лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.