О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 12.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 282 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от Е. Н. Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х., за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, тъй като присъждането на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, съобразно на заплатеното адвокатско възнаграждение е неправилно определено, поради прекомерност.
Ответникът по молбата „Кооперативен съюз-П.” е представил отговор в който сочи, че тя е неоснователна. Разноските на ответника за касационната инстанция са присъдени, съобразно обжалваемия интерес, а възнаграждението на процесуалния представител е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С.
Молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На ответника по касация са били присъдени разноски, съобразно заплатеното адв. възнаграждение в размер на 1500 лв.
Неоснователни са доводите, съдържащи се в молбата по чл.248 ГПК за неоценяемост на предявените искове, като предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение. За да приложи редукцията по чл. 78 ал.5 ГПК спрямо възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна, съдът следва да стигне до извода, че това възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Фактическата и правна сложност не се определя от това дали исковете са оценяеми или неоценяеми. Само в случай, че приеме наличието на ниска фактическа и правна сложност на делото, съдът може да намали възнаграждението до минималния размер по Наредба № 1/2004 год. и едва тогава би бил релевантен критерият оценяеми/неоценяеми искове.
Становището на настоящия съдебен състав е, че заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на „Кооперативен съюз – П.” съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Пазарджишкият районен съд е бил сезиран от Е. Н. Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х. с два обективно съединени иска с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на форма по чл.18 ЗЗД на договор за учредяване вещно право на строеж и нищожността на същото основание да договор за учредяване вещно право на ползване. Твърдението по исковата молба е, че двата договора са материализирани в единен документ – „Договор за ползване и наем на недвижим имот”, сключен на 17.02.2004 год. Страни по него са П. Х. и Д. Т., наречени „ползватели-наематели” от едната страна и „Кооперативен съюз – П.”, наречен „собственик-наемодател” от друга.
Ищцовата теза, че се касае за учредяване на вещни права – ограничено вещно право на строеж на масивна двуетажна сграда в [населено място] и вещно право на ползване на същата сграда за срок от 5 години, като тази теза е подържана и в касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация, чрез процесуалния си представител подробно е обсъдил доводите по жалбата и е мотивирал становището си и по доказаността на фактите и по приложението на закона и заплатеното му от „Кооперативен съюз – П.” възнаграждение за това правно становище не е прекомерно.
Предвид на горното като счете, молбата за неоснователна, ВКС – Търговска колегия, І т.о., по реда на чл.248 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Е. Н. Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х., за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.