1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 17.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 705 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2, изр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. против Определение № 2378 от 12.12.2014г. по в.т.д.№ 1153/2014г. на АС Пловдив в частта, с която при прекратяване на въззивното производство поради оттегляне от страна на министерството на подадената жалба /чл.264,ал.1 ГПК/, е оставено без уважение искането за връщане на половината от внесената държавна такса за обжалването. Апелативният съд е приел, че не е осъществено основанието за възстановяване на 1/2 от таксата, тъй като делото не приключва със съдебна спогодба, а с оттегляне на жалбата, поради което не са налице предпоставките на чл.78,ал.9 ГПК.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Съображенията са, че разпоредбата на чл.78,ал.9 ГПК стимулира страните да приключат делото със съдебна спогодба, като законодателят не е конкретизирал и ограничил вида на спогодбата /съдебна или извънсъдебна/, стига тя да е постигната в хода на процеса. Поддържа се, че отказът от въззивната жалба е направен въз основа на постигнато извънсъдебно споразумение /спогодба/, което също е основание за прекратяване на съдебното производство. Според жалбоподателя съществен е начинът на прекратяване на производството, като в случай на постигнато извънсъдебно споразумение това става чрез оттегляне на въззивната жалба .
За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, но е неоснователна.
Въведеното за пръв път с действащия процесуален кодекс правило на чл.78,ал.9,изр. първо ГПК за връщане на половината от внесената съдебна такса е изрично, недвусмислено, изчерпателно и не подлежи на разширително тълкуване. Единствената възможност за връщане на част от таксата е при приключване на делото с постигната и одобрена от съда съдебна спогодба по чл.234 ГПК. При останалите способи на приключване на производството чрез прекратяване на делото /поради недопустимост на иска, при неотстраняване нередовности на исковата молба, поради десезиране на съда-оттегляне и отказ от иска, съответно оттегляне на въззивна или касационна жалба/ законът не предвижда възможност за възстановяване на дължимо внесена такса. Съдебната такса се внася при искане за съдебна защита и съдействие, но по правило не подлежи на връщане съобразно изхода на търсената защита, като изключенията са изрично въведени в закона-чл.78,ал.9,изр.първо ГПК и при надвнасянето й в хипотезата на чл.70,ал.3 ГПК. При оттегляне на въззивната жалба мотивите на възззивника /в случая-сключването на извънсъдебна спогодба и поето в нея задължение за прекратяване на въззивното производство/ са ирелевантни и са извън преценката на съда при произнасянето по чл.264,ал.1 ГПК. Законът не предвижда ред за връщане на част от таксата при оттегляне на въззивната жалба /независимо от причините и мотивите за това/, т.е. насърчава чрез разпоредбата на чл.78,ал.9,изр.първо ГПК само и единствено постигането на съдебна спогодба по чл.234 ГПК, одобрена от съда, имаща правните последици на неподлежащо на обжалване съдебно решение.
Изводите на въззивната инстанция са законосъобразни и подадената частна жалба е неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 2378 от 12.12.2014г. по в.т.д.№ 1153/2014г. на Пловдивския АС, в частта, с която е оставено без уважение искането на М. за връщане, на основание чл.78,ал.9, изр.първо ГПК, на половината от внесената държавна такса при прекратяване на въззивното производство на основание чл.264,ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.