2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
София 16.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2269 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 25 от 14.01.2013 год. по т.д.№ 641/2012 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1304 от 27.07.2012 год. по т.д.№ 2973/2011 год. на Варненския окръжен съд. С него първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на П. И. Д. срещу [фирма] за съществуване на задължение в размер на 180000 лв., ведно със законната лихва, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Правният въпрос е формулиран така: „Следва ли да бъде заплатена сумата от 180000 лв. по запис на заповед, която е издадена за гарантиране вземанията на ищеца по договор за заем при положение, че тази сума не е получена от ответника именно по подписаната от него запис на заповед?”. Не се съдържа посочване на задължителна или противоречива съдебна практика. Касаторът счита, че „решаването на този правен спор е от значение за развитието на действащата съдебна практика, за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответницата по касация П. Д. не е представила писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че няма валидно въведено основание за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 180000 лв. за което [фирма], представляван от прокуриста М. П Д. е издал запис на заповед. Няма спор, че между страните е съществувало каузално правоотношение по договор за заем по отношение на което менителничният ефект има обезпечителна функция. В отговора по чл.131 ГПК, а и в рамките на исковото производство, [фирма] е подържал тезата, че записът на заповед като материализиращ абстрактна сделка е недействителен, тъй като от името на дружеството е бил подписан от прокурист, без да е налице валидно учредена прокура и вписването и в търговския регистър. Оспорени са и счетоводни документи, установяващи съществуването на задължението.
За да потвърди първоинстанционното решение с което искът е бил уважен, съставът на ВнАС е приел, че действително не е била спазена формата по чл.21 ал.1 предл.3 ТЗ и липсва вписване в регистъра, но доколкото между М. Д. и [фирма] е бил сключен трудов договор за длъжността „прокурист” и тя е изпълнявала функциите със знанието и без противопоставяне на дружеството, следва да намери приложение разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ. Въз основа на събраните доказателства по делото, въззивният съд е приел за доказано възникването на задължението и съществуването му.
Правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран и такъв не може да бъде изведен от съдържанието му. Съдържанието е бланкетно, а посоченият въпрос касае доказаността на конкретни факти по делото.
За пълнота на изложението ще следва да се отбележи, че обуславящ значим правен въпрос би бил дали разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ е приложима и по отношение учредяването на прокура. Такъв въпрос, обаче не е представен и ВКС не може да го въведе служебно в производството по чл.288 ГПК.
Ответницата по касация не е поискала присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 25 от 14.01.2013 год. по т.д.№ 641/2012 год. на Варненски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.