Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
С., 30.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Клавдия Дали
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 838 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 7378/26.09.2011г. на синдика на [фирма]/н/ и касационна жалба на [фирма] /н/, чрез процесуалния представител юрк. К. А. срещу решение № 1506/12.07.2011г. по т.д.№ 87/2011г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
В съдебно заседание касаторите не изпращат представител.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбите. По поставения процесуалноправен въпрос счита, че участието на синдика в настоящото производство по чл.694 ГПК не обуславя недопустимост на постановеното въззивно решение.
В производството по чл.196 сл.ГПК, произнасяйки се по въззивната жалба на [фирма] /н/ чрез процесуалния представител юк.А. и по въззивната жалба на синдика на „К.“/н/, САС е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което, на основание чл.694 ТЗ е прието за установено по иска на [фирма], [населено място], срещу [фирма] /н/ и синдика на [фирма] /н/, че ищецът има вземане срещу длъжника в размер на 1 031 048.30лв., заради което е упражнено право на задържане, и вземането е с поредност по чл.722,ал.1,т.2 ТЗ.
Въззивният съд е приел, че вземането на ищеца, предмет на установителния иск по чл.694 ТЗ първоначално е било включено в списъка на приетите от синдика на [фирма]/н/ като привилегировано-обезпечено вземане по чл.722,ал.1,т.2, а впоследствие след оспорването му от по реда на чл.690,ал.1 ТЗ от А. за държавни вземания, е изключено от съда с определение по чл.692,ал.2, вр. с ал.4 ТЗ. Посочил е, че правоотношението от което произтича вземането е възникнало на основание договор за превоз на товари при условията на чл.101 Кодекса за търговското корабоплаване /К./ – Договор от 01.11.2006г. за лихтеридж /облекчаване/ на товари и тристранно споразумение от 03.11.2006г. за встъпване в договора. Обосновал, че след едностранното му прекратяване, на основание чл.2.4 от получателя на стоката [фирма]/н/ той е останал задължен към превозвача [фирма], [населено място] по общо девет фактури, като фактура № 25 от 20.1.22007г. за сумата 532 816 евро е за дължимо навло. Приел е за безспорно, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.157 К.- да плати навлото по тази фактура и с писмо от 05.11.2007г., изпратено по факс, е бил поканен да заплати сумата 527 166.63 евро /сумата по фактура № 25/20.10.2007г., намалена с кредитни известия № 26 и № 27 на 527 166.62 евро/, което вземане е предмет на предявения установителен иск; с това писмо ищецът заявил, че на основание чл.158 К. упражнява право на задържане върху 14476.03 метрични тона стифирана желязна руда до плащане на сумата. Изложил е мотиви, че правото на задържане е упражнено правомерно, като към момента на извършването на действията по облекчаването на товара, страните са били обвързани от договора за лихтеридж, а прекратяването му е настъпило с изтичането на шестмесечния срок от предизвестието-т.е договорът е бил в сила до 29.12.2007г. Посочил е, че в коносаментите като получател за уведомяване е посочен [фирма]/н/, за когото е била предназначена претоварваната стока и съгласно чл.116 К. този документ има действие в отношенията между превозвача и легитимирания получател на стоката. Мотивирал е, че стоката /желязната руда/ е заприходена, а фактурите-осчетоводени от ответника, поради което твърденията му, че не се счита за неин собственик са ирелевантни за спора, тъй като правото на собственост върху товара не е предпоставка за упражняване на морското право на задържане по К.; това право произтича от облигационните отношения между страните и може да бъде упражнено спрямо всеки легитимиран получател на товара, без необходимост да се изследва дали е негов собственик. Приел е за неоснователен довода на ответника, че не е уведомен за упражненото право на задържане, като се е позовал на разпоредбата на чл.18.1.2. от договора за облекчаване, съгласно която изпратените по факс уведомления ще се считат за надлежно връчени, когато са изпратени, а фактът на изпращането по факс на писмото от 05.11.2007г., съдържащо и уведомление за упражнено право на задържане, е безспорно установен. Приел е за преклудирано-като незаявено в преклузивния срок по чл.133 ГПК възражението във въззивната жалба на длъжника, че вземането във връзка с което е упражнено правото на задържане не произтича от рамковия договор за лихтеридж, прекратен на 29.06.2007г. и възражението че вземането по отношение на което се твърди, че е упражнено право на задържане има извъндоговорен характер.
С касационната жалба на [фирма]/н/, чрез процесуалния представител юрк. К. А. се иска отмяна на решението като неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е разрешил процесуалноправния въпрос за приложното поле на преклузията по чл.133 ГПК, като според касатора, този правен институт е неприложим в случаите, когато съдът е посочил погрешна правна квалификация на спора – в случая не било ясно каква част от процесното вземане произтича от договора за превоз, дали е вземане за неустойка по чл.7.2 от договора или има извъндоговорен източник. Поддържа се, че правото на превозвача по чл.158 ТЗ може да произтича само от вземанията му за извършен превоз, а не от други евентуални права. Позовава се на заключението на счетоводната експертиза, установила че процесните фактури не са отчетени в дневниците за покупки и дружеството не е ползвало данъчен кредит по тях. Счита че, въззивният съд е дал неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.116,чл.119 и чл.146 К. относно легитимирането на получателя на товара и при какви обстоятелства едно лице следва да се счита собственик на същия. Излага доводи за необоснованост на извода на САС, че длъжникът е получил изпратеното по факса писмо от 05.11.2007г. и е уведомен за упражненото право на задържане и възражения, че не е установено дали „К.“ е собственик или получател на товара, като счита, че правото на задържане може да се упражни само при тези предпоставки, поради което изводът за обезпечения характер на вземането е неправилен. Мотивира и съображения, че процесното вземане е предмет на запорна обезпечителна заповед и по отношение на него не може да се претендира право на задържане при вече предприети действия по обезпечение чрез запор, както и че качеството на пазач на запорираната руда не обосновава правомерно упражняване на фактическа власт като предпоставка за надлежното упражняване на правото на задържане по смисъла на чл.315 ТЗ и чл.158 К..
В касационната жалба вх.№ 7378/26.09.2011г., подадена от синдика на „К.” /н/ се твърди, че въззивното решение е нищожно, тъй като липсва валидно волеизявление на съдебния състав- решението не е подписано от председателя. Иска се прогласяване на нищожността му и връщането на делото за ново разглеждане. При условията на евентуалност се поддържа петитум за обезсилването на решението като недопустимо и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
С определение № 798 от 10.12.2012г. съставът на ВКС допусна касационно обжалване на решението по касационна жалба вх.№ 7378/26.09.2011г., подадена от синдика на [фирма] /н/ и по касационна жалба вх.№ 8419/02.11.2011г., подадена от [фирма] /н/, чрез процесуалния представител юрк. К. А. за проверка, на основание т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. на ВКС, ОСГТК, на допустимостта на решението, постановено във въззивно производство, образувано по жалба на синдика като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност и ответник по иск с правно основание чл.694 ТЗ. Обжалването е допуснато при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед наличието на задължителна съдебна практика по въпроса за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производството по иск с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ и легитимацията му да подаде въззивна жалба. Като част от проверката за допустимостта на постановеното решение е постановена и такава по отношение редовността на процесуалните действия, извършени от юк. К. А. като процесуален представител на длъжника и жалбоподател [фирма] /н/.
С влязлото сила определение като част от определението по чл.288 ГПК е върната касационна жалба вх.№ 8924/ 17.11.2011г. на синдика на [фирма] /н/.
С молба от 11.01.2013г. и в изпълнение на дадените указания по чл.101 ГПК е представено пълномощно № 56/11.06.2008г., с което законният представител на [фирма]/н/ Д. Г. упълномощава юк.К. А. А. да представлява дружеството пред съдилищата и извършва всякакви процесуални действия, включително и в производства по несъстоятелност, заведени от и срещу него.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
По въпроса за процесуалните права на синдика в дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ е формирана съдебна практика, задължителна за съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение №155/13.10.2011г. пот.д.№652/2010г.,Второт.о.; Решение№190/09.12.2011г по т.д.№976/2010г.,Второ т.о.; Решение№226/23.02.2012г. по т.д.№489/2010г.,Второ т.о.; Решение № 22/14.03.2012 г. по т. д. № 663/2010 г., Първо т.о., Решение № 36 от 21.04.2012г. по т.д. № 299/2011 на Първо т.о. на ВКС съгласно която синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ – нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Синдикът не е страна в материалноправното отношение, което е определящо за процесуалната легитимация, поради което не е легитимиран да бъде страна в и производството по предявен положителен или отрицателен установителен иск с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ, което предопределя и липсата на право да обжалва съдебните решения по него.
Настоящият състав споделя даденото разрешение в посочените съдебни актове. Участието на синдика в производство по установителен иск има за последица недопустимост на възивния акт тогава, когато същият е извършил самостоятелни действия във връзка с инстанционното разглеждане на делото, т.е. когато въззивното производство е образувано само по жалба на синдика и неговите процесуални действия са самостоятелно обуславящи изхода на спора. Ако въззивното производство не е инициирано само и единствено от синдика, а и паралелно с подадена от длъжника въззивна жалба, самото му участие в това производство не може да обоснове извод за недопустимост на въззивното решение.
Отговорът на този процесуалноправен въпрос в конкретния случай обуславя следните изводи:
1.Недопустима е касационната жалба /касационна жалба вх.7378/26.09.2011г/, подадена от синдика и същата следва да бъде оставена без разглждане.
2. Въззивното производство е било образувано по подадена от името на [фирма]/н/ въззивна жалба чрез юк. К. А., но пълномощно за процесуално представителство не е било приложено. С оглед представеното в срока по чл.101,ал.1, предл. последно ГПК в настоящото производство пълномощно № 56/11.06.2008г., с което юк.К. А. А. е упълномощен от законния представител на дружеството за извършването на процесуални действия от името на [фирма]/н/ от 11.06.2008г., следва изводът, че нередовното процесуално действие е поправено, че извършените от името на длъжника и единствен надлежен ответник по иска [фирма]/н/ процесуални действия чрез юк.А. са редовни от момента на извършването им /чл.101,ал.2 ГПК/ и с подадената от името на длъжника въззивна жалба, въззивното производство е редовно инициирано от надлежна страна в процесуалното отношение.
Постановеното в това производство съдебно решение не е недопустимо, независимо от подадена и разгледана въззивна жалба и от синдика и от участието на синдика в производството, тъй като процесуалните му действия не са единствено обуславящи образуването и развитието на процеса пред въззивния съд.
3. По съществото на касационната жалба на длъжника:
Пред първоинстанционния съд не са извършвани процесуални действия от ответника [фирма]/н/. Дружеството е било редовно уведомявано и призовавано в процеса на адреса по седалището – препис от исковата молба е връчен на 02.07.2009г. на адреса на седалището на дружество чрез юк.П. М. /л.111/, препис от допълнителната искова молба е връчен на 19.10.2009г. на юк.Н. Д. Н. /л.197/, редовно е призовано за първото съдебно заседание на 18.11.2009г. чрез юк. П. Д. М. /л.208/ и съобщението за изготвеното решение е връчено чрез юк.Ж..
Процесуални действия пред първата инстанция са извършвани от синдика на [фирма]/н/: синдикът в лично качество е подал отговор на исковата молба /л.112/; Допълнителният отговор по чл.373 ГПК е подаден от синдика като представител на дружеството, чрез „процесуалния представител” на синдика юк. К. А. /л.199/, съгласно пълномощно № 79/ 11.06.2008г., с което синдика упълномощава К.А. да представлява „К.”/л.204/. Съобразно дадения от настоящия състав на ВКС отговор на процесуалноправния въпрос, синдикът не може да участва като страна в производството по чл.694,ал.1 ТЗ нито в лично качество, нито като представител на длъжника. Извършените в това качество процесуални действия са без правно значение и следва да се считат за неизвършени и не могат да влияят върху развитието на процеса.
Обстоятелството, че юк. К. А. е действал като процесуален представител на синдика и че същото лице, съгласно представеното пред настоящата инстанция пълномощно има мандат да представлява и самия длъжник, не означава, че процесуалните действия, извършени от пълномощника като представител на синдика са и процесуални действия извършени от името на [фирма]/н/. Синдикът, който не е страна в процеса и не може да участва нито в лично качество, нито като представител на длъжника, не е могъл да учреди представителна власт на юк. А. да го представлява като синдик / и то при забраната на чл.660,ал.2 ТЗ/, още по-малко – да учреди представителна власт на пълномощника от името на дружеството.
С оглед на изложеното следва, че в производството по чл.694,ал.1 ТЗ длъжникът не е извършил процесуалните действия по подаване на отговор по чл.367 ТЗ и допълнителен такъв по чл.373 ГПК, а извършените от името на синдика като „представител“ на длъжника не са процесуални действия на надлежна страна по спора. От това следва възлагането в тежест на ответника на последиците по чл.133 ГПК- загубване на възможността за заявяване на становища, въвеждане на възражение, оспорване на документ и др. В този смисъл и първото извършено от името на длъжника процесуално действие по делото-подаването на въззивната жалба от името на К. АД/н/ чрез юк.К.А. /съобразно отстраняването на нередовността на процесуалното действие с приложеното при настоящото разглеждане на спора пълномощно/ следва да бъде преценено с оглед ограниченията, настъпили за тази страна при преклузията на чл.133 ГПК да прави във въззивната жалба възражения, незаявени до този момент в производството. Възраженията във въззивната жалба, които се поддържат и в касационната жалба срещу вземането и надлежното упражняване на правото на задържане, легитимиращо ищеца като кредитор за вземането, предмет на установителния иск с поредност по чл.722,т.2 ТЗ, са преклудирани.
Законосъобразни са изводите във въззивното решение, че между ищеца и ответника [фирма]/н/ е сключен договор, подчинен на разпоредбите на договор за превоз на товари, регламентиран от разпоредбите на чл.101 сл.К., за лихтеридж /облекчаване/ от 01.11.2006г., в който ищецът е встъпил по силата на тристранно споразумение от 03.11.2006г. Договорът е действал до 29.12.2007г. и в изпълнение на него ищецът е поел задължение да предостави система за облекчаване на презокеанския кораб, превозващ руда в полза на [фирма] чрез пренатоварване на оборудвана баржа, поради невъзможност към този период презокеанските кораби да навлизат в Пристанище Б.. Законосъобразно е прието, че в изпълнение на договора са били извършени дейности по облекчаване на м/к „З.“ и с фактура № 25 от 20.07.2007г. е фактурирано навло за сумата 532 816 евро с левова равностойност 1 042 095.50лв., намалена с кредитни известия № 26 и № 27 на 527 166.62 евро с левова равностойност 1 031 048.30лв. и че от заключението на счетоводната експертиза е установено, че фактура 25 е осчетоводена в счетоводна сметка „404“ и аналитична сметка „404400“ от ответника, а доставената руда е заприходена в сметка „302“-материали. Основателно САС е приел, че с писмо от 05.11.2007г., изпратено по факс на ответника и приложено факсово потвърждение за изпращането му, ищецът е поискал заплащането на сумата 527 166.63 евро-дължимо навло по фактура 25/2007г. и е уведомил ответника, че в качеството си на превозвач упражнява правото си на задържане върху товара, намиращ се на баржата „Б. К. 1“, представляващ 14 476.031метрични тона желязна руда с паричен еквивалент 527 166.63 евро, считано от 05.11.2007г. Това писмо е надлежно връчено, съгласно разпоредбата на чл.18.1.2 от договора. Поради това и становището на ответника, че не е изяснен и установен характерът на вземането, по отношение на което е упражнено правото на задържане е неоснователно. Правилен е и изводът, че упражненото право на задържане и упражняването на фактическата власт върху товара се установява и чрез сключеното на 15.01.2008г. споразумение между ищеца като влогодател и [фирма] като влогоприемател, по силата на което влогодателят в качеството си на превозвач по коносаменти от 20.10.2007г. за общо 14 476.031метрични тона желязна руда, упражняващ право на задържане върху горните количества товар, намиращи се на несамоходна баржа „Б. К.“, облекчени от моторен кораб „З.“, е предал на влогоприемателя за съхранение по смисъла на чл.159 К. целия товар желязна руда. В споразумението е отразен произходът на задължението, предмет на правото на задържане, като влогодателят е посочил, че то се упражнява на основание чл.157 и чл.158 К. във връзка с незаплатената сума по фактура 25 от 20.10.2007г. и двете кредитни известия, която е следвало да бъде заплатена на влогодателя от получателя до 30.10.2007г. Упражняването на фактическата власт върху товара е установена от приложените от ищеца писмени доказателства-договор от 15.01.2008г. между корабния агент „Д.“ и Пристанище Б. за приемане на товари са съхранение в открити площи на пристанището /депозит на товари в открит пристанищен склад/ и издадени фактури за 2008-2009г.; договори, сключени от ищеца за физическа охрана на рудата и фактури за 2008 и 2009г.; договор за стоков контрол, сключен от ищеца с „И. С. България“ и фактури за 2008г., както и от доказателства, че дружествата издатели на фактурите с платец ищеца са включили същите в дневниците з а продажби и справките декларации по ДДС. Неоснователността на поддържаното от ответника становище, че стоките, предмет на упражненото право на задържане са предмет на обезпечителен запор за същото вземане произтича от приложеното по делото Определение на Варненския ОС от 12.12.2008г. по ч.т.д.№ 61/2008г., видно от което запорът е допуснат като обезпечение на други неплатени възнаграждения по договора, извън сумата 5 271 166.63 евро, за която ищецът като молител в производството по обезпечение не е искал обезпечение и изрично е отразено в мотивите на съда, че върху тази сума [фирма] твърди, че е упражнил право на задържане и тя не е предмет на молбата. Правомерното получаване на стоките, по отношение на които се упражнява правото на задържане произтича от качеството на ищеца като превозвач на стоките, а надлежното му упражняване по отношение на [фирма]/н/ – от обстоятелството, че съгласно сключения договор от 01.11.2006г. ответникът е получател на пренасяното облекчено карго и той е задълженият по чл.157 К. да плати навлото /чл.7,ал.1 от договора/, което обосновава възникването на правото на ищеца като последица от неплащането по чл.158 К.-превозвачът може да задържи товарите до плащане на навлото. Така установени обстоятелствата по спора дават основание за извод, че са налице предпоставките за надлежно упражнено право на задържане по отношение на установено задължение на ответника, което придава на ищеца качеството на кредитор с привилегировано, обезпечено с право на задържане вземане. То произтича от правото на предпочитание, от морската привилегия върху стойността на стоките за вземания за навло по незаплатена фактура № 25 от 20.07.2007г. за сумата 527 166.62 евро с левова равностойност 1 031 048.30лв по търговски договор за морски превоз /облекчаване на товари/от 01.11.2006г. и тристранно споразумение от същата дата, сключен между страните по спора и установената фактическа власт на ретинента, която търговецът упражнява правомерно. Така извън предмета на спора е обстоятелството кой е собственикът на товара и е ирелевантно, че в коносаментите на морски кораб „З.“, [фирма] е вписано като адрес за уведомяване, а като купувач фигурира само в товарния план и стейтмънт за м/к.“З.“. Поради това и при липса на обстоятелства, които да налагат промяна на този извод, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски за настоящата инстанция на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени.
[фирма]/н/ следва да бъде осъден да заплати държавната такса за трите инстанции 82 483.86лв., която не е внесена предварително.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, касационна жалба вх.7378/26.09.2011г/, подадена от синдика на [фирма]/н/, като в тази част решението имащо характер на определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВКС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1506/12.07.2011г. по т.д.№ 87/2011г. на Софийски апелативен съд ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма]/н/ да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса 82 483.86лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.