2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С., 06.01. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1277 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 1552 от 27.09.2012 год. по гр.д.№ 4555/2011 год. на Софийски апелативен съд.
С него, произнасяйки се по жалбата на ЗК [фирма], съставът на САС е потвърдил Решението от 06.08.2011 год. по т.д.№ 423/2010 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е уважил за сумата 43100 лв., предявеният от [фирма] ( [фирма]) срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.193 ал.1 КЗ – застрахователно обезщетение по застраховка на сключен между банката и нейния клиент [фирма] договор за предоставяне на овърдрафт, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава при плащането на сумата по главницата, възлизащо на 5183.90 лв.
Позовавайки се на това, че не е налице настъпване на покрит риск от което следва, че не са налице и предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение по заведената на 26.01.2009 год. щета, ЗК [фирма] е отказал плащането му. Паради това, претенцията е заявена по съдебен ред.
Решенията са постановени при участието на [фирма] в качеството на трето лице помагач на ответника, привлечено по реда на чл.219 ГПК.
Последователно подържаната теза на ЗК [фирма] в рамките на съдебното производство е, че застрахованият не е положил грижата на добър търговец при сключването на договора за кредит с третото лице; оспорил е твърдяните факти за усвояване на кредита и настъпването на предсрочната му изискуемост, както и размера на предявените искове.
Първоинстанционният съд е уважил и двата иска изцяло, приемайки, че са налице предпоставките на чл.193 ал.1 КЗ. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Софийският апелативен съд също е счел, че исковете са основателни, поради което е потвърдил решението на Софийски градски съд.
Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в което се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В него обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Искането си за допускане на касационно обжалване, ЗК [фирма] основава на твърдението, че „въззивният съд при постановяване на съдебния си акт неправилно е приложил, както материално правен закон – чл.211 т.2 КЗ, така и процесуално-правен закон – чл.269 от ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.”
Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът смесва основанията за неправилност на съдебното решение с основанията за допускане на касационен контрол. Дори твърдяните в изложението нарушения да са били допуснати, те касаят преценката на конкретните факти и обстоятелствата по делото, поради което произнасянето би било без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на ЗК [фирма] срещу Решение № 1552 от 27.09.2012 год. по гр.д.№ 4555/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.