1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2980 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 722 от 08.07.2014г. по в.т.д.№ 739/2014г. на ОС Варна в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 14456/2011г. на РС Варна и отхвърлянето на исковете, квалифицирани по чл.223 КЗ, предявени срещу застрахователя по задължителна гражданска отговорност на автомобилистите за: 1/заплащане на обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи от нереализиран приход по договор за превоз в заявения /след увеличението/ размер от 17 234.50лв.; 2/ заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пълната загуба на седлови влекач „Рено-П.”рег.№ В. за разликата над 5 423лв. до претендираната сума 15 000лв. /последната-разлика между действителната стойност на влекача, намалена с платеното извънсъдебно застрахователно обезщетение/.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК като процесуалноправен е поставен въпросът: Ограничен ли е възззивият съд от оплакванията за неправилност, формулирани в жалбата, или може служебно да извърши проверка на правилността на решението извън посочените в жалбата основания. Поставянето на въпроса е обосновано със становището, че във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество се съдържало само оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение-това, че е призован на адрес, различен от посочения в ТР, поради което е бил препятстван да участва в процеса и ангажира доказателства; служебно и без наведени доводи съдът обсъдил отново доказателствата, приел за установена друга фактическа обстановка и достигнал до различни крайни изводи като дал ново тълкуване на заключението на техническата експертиза относно размера на претърпяната загуба, а относно пропуснатите ползи приел, че липсват доказателства за обективната невъзможност за изпълнението на договора за превоз. Позовава се на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК по отношение обхвата на служебния въззивен контрол с твърдение, че окръжният съд не е приложил императивна правна норма, различна от тази, на която се е позовал РС, а приел нова фактическа обстановка. 2/ Поставен е материалноправният въпрос: При определяне размера на застрахователното обезщетение за претърпяна вреда от погиване на вещ, към пазарната цена следва ли да се включва ДДС. Според касатора в атакуваното решение Варненския ОС приел, че действителният размер на вредата е 19 073лв.-посочената от вещото лице реална пазарна стойност на застрахования автомобил „без ДДС”. Обратното становище било застъпено в Решение № 116 по т.д.№ 469/2012г. на 2 т.о. и други цитирани актове, съставляващи практика по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. 3/Като трети е поставен процесуалноправният въпрос за обема на доказателствената тежест при иск за пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение, при поддържана допълнителна предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК-необходимост от произнасяне по въпрос, свързан с точното прилагане на закона и остра нужда ВКС да установи точни критерии за тълкуване на качеството „реалност” на печалбите, които увреденият може да получи по други правоотношения, и необходимост да бъдат въведени ясни правила за доказателствената тежест на ищеца и за границите й. Твърдението е за противоречива практика на съдилищата, произтичаща от различното тълкуване на качеството „реалност”.
В писмен отговор ЗК [фирма] АД счита искането за допускане на касационното обжалване и жалбата за неоснователни. Претендира заплащане на разноски за производството-юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила, че ищецът претендира заплащането на сумата 15 000лв.-разлика между действителната стойност на седлови влекач, претърпял тотална щета от пътното произшествие от 31.07.2009г., намалена с изплатената от застрахователя по ЗЗГО на виновния водач на лек автомобил „Мазда, рег. [рег.номер на МПС] /чието противоправно поведение е било установено с одобрено от съда по реда на чл.282,ал.7 НПК споразумение за признаване подсъдимия за виновен в престъпление по чл.343,ал.4, вр.ал.3,б.”б”, ал.1 и чл.342,ал.1 НК/, както и сумата 17 234.50лв. /на която е бил увеличен/ искът за заплащане на обезщетение за претърпените от същото пътно произшествие вреди-пропуснати ползи от неизпълнението от ищеца на договор за международен вътрешен транспорт от 20.07.2009г. поради тоталната щета на влекача. Последната сума е формирана като разликата между възнаграждението, което би получил и разходите по изпълнението му. По претенцията за заплащане на обезщетение от тоталната загуба на влекача, ОС е съобразил, че съобразно приетите експертизи, пазарната стойност на процесния влекач е в рамките от 18 920лв. до 19 073лв., т.е над стойността определена и заплатена от застрахователя /13 650лв./. Възприел е, че при определяне на пазарната стойност на погиналата вещ следва да вземе предвид заключението на вещото лице за посочената стойност от 19 073лв. Мотивирано е, че това е реалната пазарна цена, на която може да бъде придобита вещ от същия вид и качество към датата на настъпване на ПТП. Счетено е, че стойността на влекача по Eurotax Schwake, която е била приета от районния съд като основа за определяне на дължимото от застрахователя обезщетение, е ирелевантна, тъй като същата не представлява реална пазарна цена и значително я надвишава, което е в противоречие съдебната практика за определяне размера на обезщетението. ОС се е позовал на Решение №109 по т.д.№870/2010г. на ВКС, І т.о., №209 по т.д.№1069/2010г. на ВКС, ІІт.о., и №153 по т.д.№896/2010г. на ВКС, І т.о. и др., съгласно които обезщетението при тотална вреда не трябва да надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, срещу която може да се купи друго със същото качество -чл.203, ал.2 от КЗ, с оглед на което е счел иска за основателен до размер на сумата от 5423лв., а за разликата над посочения размер до претендираните 15 000лв.-за недоказан. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е счетена за неоснователна, като е обсъдено, че на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица, а по делото не са събрани доказателства, от които да се установяват посочените обстоятелства. Мотивирано е, че договорът, от който ищецът извежда претенцията си за нереализирана печалба е рамков, съответно не са представени доказателства, че броят на реално извършваните по време на действието му превози е съответствал на максималния брой уговорени, както и че не е установено, че неизпълнението на договора-съотв. неполучаването на договореното възнаграждение е резултат на загубата на влекача, съответно на липса на друго превозно средство от същия тип.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия процесуалноправен въпрос произтича от формулирането му в контекста на трактовката на касатора, който не отчита обстоятелството, че във въззивната жалба на ответника са били въведени доводи за допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита. Въззивникът се е позовал на незачитане и необсъждане на заявеното в отговора на исковата молба становище, че изплатеното застрахователно обезщетение репарира изцяло вредите от загубата на влекача; че представеният договор, въз основа на който се претендира обезщетението за пропуснати ползи /нереализирана печалба/ не установява, че с изпълнението на договорените превози е бил ангажиран и процесният влекач, и че възложителят е изисквал изпълнение именно с него, че липсват и доказателства замяната му с друг да е била невъзможна. С оглед на конкретните доводи и оплаквания в жалбата на насрещната страна, позоваването от касатора на допълнителната предпоставка-несъобразяване с т.1 на ТР № 1/2013г. е формално и неотносимо.
Не следва касационното обжалване да се допусне и по втория материалноправен въпрос, тъй като проблемът за начисляване на ДДС върху пазарната цена при определяне на застрахователното обезщетение за погиналото имущество не е въведен в предмета на спора и въззивната инстанция не се е произнесла по него. Въпросът е изцяло хипотетичен, тъй като съдилищата не са били сезирани с него и не са излагали правни съображения относно включването на данъка при определяне пазарната стойност на имуществото. Въпрос, който не е бил включен в спора и няма отношение към изводите по съществото му не може да послужи като основание за допускане на обжалването.
Отговорът на третия въпрос е даден в задължителното за всички съдилища ТР №3 от 12.12.2012г. по тълк.дело 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което допускането на касационното обжалване по същия на основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е изключено. В ТР е даден ясен отговор, че обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи произтича от доказаната сигурност за увеличаването на имуществото на кредитора. Несъгласието на касатора с изводите в обжалваното решение за недоказаност на реалността, на недоказаната сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, които не са в противоречие с дадените разяснения от двете колегии на ВКС относно предпоставките за присъждане на обезщетението, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответната страна сумата разноски за юрисконсултско възнаграждение- 1 385лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 722 от 08.07.2014г. по в.т.д.№ 739/2014г. на ОС Варна в отхвърлителната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на ЗК „У.”, гр.”София, [улица] сумата 1 385 лв. /хиляда триста осемдесет и пет лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.