Определение №205 от 9.5.2016 по ч.пр. дело №939/939 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205

София, 09.05.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 939 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.последно ГПК.
Образувано е по частна жалба против разпореждане № 133 от 05.04.2016г. на Председателя на Второ т.о. на ВКС, с което е оставено без уважение искането на М. Н. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса по исковата молба на М. по чл.47 ЗМТА – за отмяна на арбитражно решение по в.а.д.№ 58/2015 на АС при БТПП в частта за осъждането му да заплати солидарно с [фирма], представлявано от управителя М. Н. М., дължими суми по договор за финансов лизинг в общ размер на левовата равностойност на 100 790.28лв.
С частната жалба се иска отмяна на разпореждането и освобождаване от внасяне на таксата за производството по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА. Представят се доказателства, че за 2014г. и 2015г. годишният доход на ищеца е в размер на по 5 040лв., а на съпругата му съответно 6 392.67лв. и 218.88лв. Твърдението е, че съгласно тези данни и наличието на доказателства, че семейството има две ненавършили пълнолетие деца, а видно от декларацията за имуществено състояние, не притежава и недвижими имоти и автомобили, е установено затруднено материално състояние и невъзможност да бъде внесена дължимата държавна такса в размер на 4 031.61лв.

Съставът на ВКС намира частната жалба за неоснователна.

Неподкрепено с доказателства е твърдението на жалбоподателя, че е материално затруднен до степен, че не би могъл да упражни предоставени му процесуални права за защита – да иска отмяна на арбитражното решение.
Декларираният в годишните данъчни декларации доход на ищеца и съпругата му не е единст вения важим критерий за преценката доколко страната разполага с достатъчно средства, за да плати таксата за съдебното производство.
Относими за извода за релевантното основание „липса на достатъчно средства за заплащането” на таксата са и трудоспособната възраст и възможността за реализиране на доходи. В представената по делото декларация отсъства посочване дали ищецът има участие в други търговски дружества при наличие на данни, че М. М. е бил едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] – дружеството, сключило абсолютна търговска сделка за финансов лизинг на четири зърнокомбайна и два колесни трактора, неизпълнението на която е било предмет на арбитражното дело, а преценката за наличие на законовите предпоставки по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса се извършва от съда конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за това.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава разпореждане № 133 от 05.04.2016г. на Председателя на Второ т.о. на ВКС, с което е оставено без уважение искането на М. Н. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса по исковата молба по чл.47 ЗМТА.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top