5
Решение по т.д.№ 3588/15 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
София, 25.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3588 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 47 т.2, т.3 и т. 4 ЗМТА. Образувано е по молба за отмяна на П. К. З., [населено място] на основание чл. 47 т.2 и т.3 ЗМТА, както и по молба за отмяна Д. А. А., [населено място] на основание чл. 47 т.2, т.3 и т. 4 ЗМТА на решение от 21.04.2015 г. по ВАД № 66/2014 г. на Арбитражния съд при БТПП. С негот П. К. З. и Д. А. А. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 5 718,92 лв., представляваща стойността на незаплатени девет броя лизингови вноски, с начална дата на изискуемост от 20.01.2012 г. до 20.09.2012 г., дължими по споразумение от 10.10.2011 г.към договор за финансов лизинг № 04001229/001/27.11.2006 г., за отдаване на лизинг на лек автомобил марка „T. YARIS”, рама VNKKC96390A054999, двигател 1NDD107841, ведно с неустойка от 0,5% върху присъдената сума, считано от 26.02.2014 г. до окончателното й плащане; сумата от 3 963,89 лв., представляваща заплатени от [фирма] на ЗД [фирма] застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ по 17 броя сметки/полици, във връзка с договор за финансов лизинг № 04001229/001/27.11.2006 г. за отдаване на лизинг на лек автомобил марка „T. YARIS”, с падежи от 30.11.2009 г. до 30.11.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014 г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 67,32 лв., представляваща незаплатен от лизингополучателя данък за лек автомобил марка „T. YARIS”, за 2012 г. и 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014 г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 660 лв., представляваща направени от [фирма] разноски за връщане на лек автомобил марка „T. YARIS”, предмет на договор за финансов лизинг № 04001229/001/27.11.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014 г. до окончателното плащане на сумата.
В молбата си за отмяна, позовавайки се на чл. 47 т.2 и т.3 ЗМТА, П. З. твърди, че не е подписвал горепосочения договор за финансов лизинг № 04001229/001/27.11.2006 г., което е установено и с графологична експертиза по ВАД № 66/2014 г. на Арбитражния съд при БТПП, поради което в случая не е налице валидна арбитражна клауза и настоящият спор не подлежи на разглеждане от арбитражен съд.
В молба за отмяна на Д. А. се излагат същите аргументи, като се визират отменителни основания по чл. 47 т.2 и т.3 ЗМТА. В допълнение, се сочи и чл. 47 т.4 ЗМТА, като се твърди, че Д. А. не е бил надлежно уведомяван от арбитражния състав за арбитражния процес.
Направено е искане за присъждане на разноски на молителите за настоящето производство и е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по молбите за отмяна, [фирма], в представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з., изразява становище за неоснователността им. Няма искане за присъждане на разноски.
Като взе предвид твърденията по молбите и извърши проверка по заявените основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС- Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното:
Молбите са неоснователни.
С оглед на позоваването на чл. 47, т.2 ЗМТА и от двамата ищци в настоящото производство, следва да се има предвид, че действително договорът за финансов лизинг № 04001229/001/27.11.2006 г. с предмет – отдаване на лизинг на лек автомобил марка „T. YARIS” не е подписан от П. З. – факт, който се установява от назначена по арбитражното дело СГЕ, а и не е оспорен в арбитражното производство от насрещната страна – [фирма].
Арбитражна клауза обаче се съдържа в споразумението от 10.10.2011 г., а именно чл. 11, в който се приема, че възникналите между страните спорове ще бъдат разрешавани от АС при БТПП. Споразумението от 10.10.2011 г. към договора за финансов лизинг № 04001229/001/27.11.2006 г. е подписано от [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ като лизингодател и П. З. като лизингополучател, както и от Д. А. като солидарен длъжник. Несъмнено, с оглед на извършената графологична експертиза – т.2 от заключението на СГЕ, л. 294 от арбитражното дело – подписът положен под споразумението от 10.10.2011 г. е на П. З.. С този документ страните по него приемат, че лизингодателят и лизингополучателят са страни по валиден към момента договор за финансов лизинг № 04001229/001/27.11.2006 г. Поради това, договорът за финансов лизинг, макар и неподписан от П. З., е потвърден със споразумението и става част от него, като е спазена формата и е заявена по недвусмислен начин волята на договарящите.
Поради това, в настоящия случай следва да се приеме, че е налице валидна арбитражна клауза, която обуславя компетентността на АС при БТПП – чл. 11 от споразумението от 10.10.2011 год. С оглед на това, отменителното основание по чл. 47, т.2 ЗМТА не е налице.
По отношение на направеното искане за отмяна по чл. 47, т.3 ЗМТА, изрично регламентирани в чл. 19, ал.1 ГПК са споровете, които не могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение. С оглед на факта, че в конкретния случай спорът е относно парични вземания, той попада в обхвата на включените в арбитражна компетентност с чл. 19, ал.1 ГПК спорове. Поради това, настоящият съдебен състав счита, че не са налице и предпоставките за отмяна по чл. 47, т.3 ЗМТА.
В допълнение към горепосочените основания за отмяна, Д. А. се позовава на чл. 47, т.4 ЗМТА, като счита, че не е надлежно призоваван в арбитражното производство.
С оглед книжата към арбитражното дело, служебно е предоставена справка от МРРБ, Главна дирекция ГРАО с посочване на постоянен и настоящ адрес на Д. А. – л. 161 от арбитражното дело. Впоследствие, в л. 2 на атакуваното арбитражно решение, е констатирано че Д. А. е бил призоваван както на посочения в справката постоянен адрес, така и на посочения в нея настоящ адрес, по реда на чл. 12, ал.1 от Правилника на АС при БТПП и не е взел участие в производството.
Видно от книжата по арбитражното дело, Д. А. е бил призоваван за всяко арбитражно заседание и на двата адреса и видно от протоколите от арбитражните заседания всички съобщения и книжа са се връщали с отбелязване от пощенската станция, че са непотърсени и от двата адреса. Отбелязването на пощенския служител, че пратката е непотърсена покрива изискванията чл. 12, ал.2 от Правилника на АС при БТПП, поради което призоваването е извършено надлежно. Разпоредбата на чл. 12, ал.2 от Правилника на АС при БТПП възпроизвежда чл. 32, ал.2 ЗМТА, в който е уредена презумпцията за валидно връчване на книжа в случаите, когато получателят откаже да ги получи или не се явява в пощенската станция да ги получи, ако тя удостовери това. С това удостоверяване книжата се считат за предадени на получателя. Законовата норма на чл. 32, ал.2 ЗМТА, възпроизведена изцяло в чл. 12, ал.2 от Правилника на АС при БТПП, цели санкционирането на недобросъвестното поведение на страната, която пречи на реализирането на правата на другата страна. С оглед на гореизложеното не е налице и отменителното основание на чл. 47, т.4 ЗМТА.
С оглед изхода на спора, искането на молителите за присъждане на разноски за настоящето производство, ще следва да бъде оставено без уважение.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбите на П. К. З. и на Д. А. А. за отмяна на основание чл. 47 т.2, т.3 и т. 4 ЗМТА на Решение от 21.04.2015 г. по ВАД № 66/2014 г. на Арбитражния съд при БТПП и искането им за присъждане на разноски за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.