1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 09.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1514 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Н. Й. Й. срещу Решение № 7755/23.11.2012г. на СГС, Административно отделение, ІІІ-б състав, с което е обезсилено Решението от 31.01.2012г. на СРС, І г.о., 51 състав и делото е изпратено по подсъдност на Търговско отделение на СГС.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивния акт като неправиленн. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че за да обезсили първоинстанционното решение, СГС е приел, че спорът не е подсъден на СРС, а са приложими правилата за специалната подсъдност по чл.96 ЗАПСП, както и че първостепенният съд е дал неправилна квалификация на иска и се произнесъл по факти и обстоятелства, които не са заявени с исковата молба. Във връзка с тези решаващи изводи, в изложението са поставени две групи правни въпроси: процесуалноправен: представлява ли спорът между носител на права и организацията, на която той ги е предоставил за управление въз основа на договор, такъв по смисъла на ЗАПСП; следва ли да се приложат правилата на специалната подсъдност, уредена в чл.96 ЗАСП, или важими са общите правила за подсъдността по ГПК, тъй като спорът е по отчетната сделка, основана на членството на автора в организацията; когато е налице спор за парична сума, между автор и организацията, на която е поверил управлението на своите права, следва ли да се прилага общата подсъдност, или специалната по чл.96 ЗАПСП. Поставен е и материалноправният въпрос: кой материалноправен режим регулира вътрешните отношения между правоносителя и организацията за колективно управление на права- разпоредбата на чл.40,ал.3 ЗАПСП или са приложими правилата за договор за поръчка- чл.284,ал.2 и сл.ЗЗД; дали нормата на чл.40,ал.3 ЗАПСП е специална по отношение на правата на доверителя във връзка с отчетната сделка, или двете норми регулират различни правоотношения.
По отношение и на двете групи въпроси поддържаната допълнителна предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна С.”И.”, София е постъпил отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.283 ГПК.
Съдилищата са сезирани с искова молба, предявена от Н. Й. Й. срещу сдружение „И.”, в обстоятелствената част на която е посочено, че ищецът е отстъпил на ответното сдружение правото да управлява правата му върху създадени аудиовизуални произведения /филми/. В защита на правата му на автор и сценарист на филма „17 ноември. Защо?”, през 2002г. „И.” предявил иск като процесуален субституент на Й. и с влязло в сила решение по гр.д. № 663/2003г., [фирма] бил осъден и заплатил на сдружението сумата 10 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди 9 456.44лв. лихви за периода след 17.12.2002г. С. за колективно управление на авторски права не заплатило на ищеца сумите, присъдени за нарушените му права по чл.72 във вр. с чл.94 ЗАПСП, и изпълнението на това задължение е петитумът на предявения осъдителен иск.
Сезираният със спора Софийски районен съд е квалифицирал исковете по чл.40,ал.3 ЗАПСП и чл.86,ал.1 ЗЗД. Позовал се е и на сключен между страните договор за управление на авторски права от 10.11.2002г. Приел е за установено, че сдружението е предявило иск от името на Й. за защита на авторските му права срещу [фирма] и искът е бил уважен за сумата 10 000лв., ведно с лихви от 17.11.2002г. С. получило като взискател по образуваното изпълнително дело сумата 19 238.25лв., която не е изплатена на титуляра на авторското право. По съображения, че ответникът не установил какви средства му се следват по силата на чл.40,ал.3, изр.второ от закона, респективно, на основание чл.3.4 от сключения между страните договор за управление на авторски права от 10.11.2002г. и липсата на текст от устава за размера на дължимо в полза на организацията отчисление, на ищеца е присъдена получената от сдружението по изпълнителното дело сума.
Сезиран с жалба на ответника, въззивният съд е приел, че поставеното решение е недопустимо на две основания: на първо място с него бил разгледан непредявен иск. Разпоредбата на чл.40 ЗАПСП предвиждала решение на колективен орган за разпределение на събираните от организациите възнаграждения, СРС не е бил сезиран с такъв спор и се е произнесъл по факти, които не са заявени с исковата молба. Според СГС правната квалификация на иска е чл.79 ЗЗД във вр. с чл.284,ал.2 ЗЗД като отношенията между страните се основават на отчетната сделка по договора за предоставяне на управление на авторски права. Второто прието основание за недопустимост на първоинстанционното решение ”дори СРС да е дал правилна правна квалификация”, е неподсъдност на спора на районния съд предвид разпоредбата на чл.96 ЗАПСП. Според въззивния съд, уредената от специалния закон подсъдност обхваща всички спорове, които имат за предмет авторски права – спорове за нарушение и спорове, породени от договорно основание.
Съставът на ВКС счита, че въпросът за родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл.73 ЗАПСП във вр. с чл.40,ал.7 ЗАПСП, имуществени права на носителя на сродно на авторското право, е релевантният за спора – приет от въззивния съд като самостоятелно основание за недопустимост на първоинстанционното решение и по отношение на него е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Този процесуалноправен въпрос е свързан и с квалификацията на предявения иск, поради което е относим и към решаващия извод на СГС за произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по тези въпроси при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
При депозирането на касационната жалба е внесена държавна такса по размер на 30лв. по т.1 на чл.18,ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. Касаторът ще следва в 1 седмичен срок да приложи по делото доказателства за внесена такса по т.2 на чл.18,ал.2 от Тарифата в размер на 384.77лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решение№ 7755/23.11.2012г. на СГС, Административно отделение, ІІІ-б състав.
Указва на Н. Й. Й., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 384.77 лв. и приложи по делото вносния документ в 1 седмичен срок.
След изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.