О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2651 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. С. С. и А. С. Б. срещу Решение № 1011 от 04.06.2015 год. по гр.д.№ 687/2015 год. на Пловдивския окръжен съд с която е потвърдено Решение № 4645/04.12.2014 год. по гр.д.№ 3490/2014 год. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен за сумата 18751.34 лв. главница и 5591.39 лв. договорна лихва, предявеният по реда на чл.422 ал.1 вр.чл.417 т.2 ГПК иск на [фирма] срещу Ц. С. и А. Б..
Предмет на иска е установяване съществуването на задължения, произтичащи от просрочено задължение по договор за потребителски кредит за сумата 20000 лв., сключен на 14.01.2009 год. с кредитополучател А. Николова Петрова и [фирма]. Ц. С. и А. Б. имат качеството на поръчители. Кредитополучателят А. Петрова е починала на 28.03.2010 год. На 25.01.2013 год. е било инициирано заповедно производство срещу поръчителите и по реда и на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. С. и А. Б.. Те са депозирали възражение по чл.414 ал.1 ГПК.
Ответниците са оспорили задължението си, като са се позовали чл.147 ал.1 ЗЗД, предвид настъпването на предсрочна изискуемост на кредита след изтичане на 90 дни от забавата при плащането на вноските, както и на обстоятелството, че при сключена групова застраховка „Живот” със [фирма] за А. Петрова, кредитодателят би следвало да се удовлетвори от застрахователното обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, поради това, че [фирма] предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с уведомяването поръчителите, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е спазен. По отношение на възражението за компенсация на задължението по кредита със застрахователно обезщетение, съдът се е позовал на отказа на представените доказателства за отказ на застрахователя да изплати обезщетението, поради непокрит застрахователен риск.
Сезиран с жалбата на Ц. С. и А. Б., съставът на ПдОС също е счел възражението по чл.147 ал.1 ЗЗД за неоснователно. Във връзка със доводите за нередовно връчено уведомление на С. се е мотивирал с това, че непосочването на годината, а само датата и месеца (30.11.-) върху обратната разписка е без значение, тъй като от датното пощенско клеймо върху същата разписка е видно, че то е от 2012 год. По възражението на А. Б. за неполучено уведомление, съдът се е аргументирал както с факта, че то е непотърсено, макар и изпратено на правилния адрес, така и на клаузата на чл.16 ал.2 от сключения между страните договор, предвиждаща, че съобщенията, изпратени по пощата до адреса на поръчителката, ще се считат за връчени на датата, отбелязана от пощенската служба. Установено е, че пратката е била доставена на адреса на Б. на 29.11.2013 год. и това е действителния и адрес.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на Ц. С. и А. Б. се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Изброени са 13 въпроса. Те нямат характеристиката на правни въпроси, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. По естеството си съставляват твърдение за неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на клаузата на чл.10 ал.2 от договора (регламентираща предсрочната изискуемост) и въпросите, поставени от касаторите са свързани с нея: императивна ли е уговорката; към кой момент настъпва падежа на главното вземане; в кой момент банката следва да обяви предсрочната изискуемост; правилно ли е становището на въззивния съд относно настъпването на падежа; кога настъпва падежът за главния длъжник; кога настъпва за поръчителите и от кой момент започва да тече срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД; неправилно разпределена доказателствена тежест относно обстоятелствата по чл.10 ал.2 от договора и пр. В по-голямата си част, изложението възпроизвежда съдържанието на касационната жалба.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Преди приемането на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, действително бе налице съдебна практика, приемаща, че настъпването на предсрочна изискуемост на кредита съставлява обективен факт, който не е обвързан от изявлението на банката по чл.60 ал.2 ЗКИ и от настъпването на този факт започва да тече срока по чл.147 ал.1 ЗЗД. След приемането на посоченото Тълкувателно решение и със задължителната си практика – Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., I т. о. и Решение № 23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/13 г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, ВКС прие, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1011 от 04.06.2015 год. по гр.д.№ 687/2015 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.