2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 475 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. К. Б. срещу Решение № 965 от 14.07.2016 год. по гр.д.№ 862/2017 год. на Пловдивския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 2030 от 15.06.2016 год. по гр.д.№ 10366/2015 год. на Пловдивския районен съд.
С първоинстанционното решение ПдОС е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] (предишно наименование [фирма]) срещу В. Б. иск за установяване съществуването за вземане за сумата 11416.32 евро за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на дружеството-ищец.
Ответникът по касация [фирма] е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище, че няма основание за допускане на касационен контрол. Изложил е подробно становище за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с въпроса: „От кога се счита предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, при положение, че заявлението е предявено по пощата с препоръчана пратка със съответен номер на [фирма] (видно от по пощенския плик, приложен по делото) изпратена на съответната дата (видно от пощенското клеймо на плика) и по делото е представено описание на пратките, които ищецът е предал на [фирма] (от предходен ден на деня на пощенското клеймо” в което описание не е посочен ответникът и няма пратка с номер на пощенския плик, приложен по делото.”
Приложното поле на основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК касаторката свързва с въпросите: „1./ Как се изчислява срокът при направено възражение за изтекла погасителна давност?; 2./ Как се определя времето на процесуалните действия?”. Позоваването е на противоречие с ППВС №7/1965 год. и Решение № 182/17.11.2010 год. по т.д.№ 76/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е свързано с конкретен въпрос.
С исковата молба, предявена по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК на [фирма] срещу Б., ищецът не е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение, а се е позовал на абстрактния характер на издаден на 21.10.2013 год. запис на заповед. Издател е [фирма], а авалист – В. Б..
В отговора по чл.131 ГПК и в рамките на производството пред двете съдебни инстанции, ответницата по иска е подържала тезата, че не дължи исковата сума тъй като записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на задълженията му по договор за финансов лизинг. Поради обстоятелството, че автомобилът, предмет на договора за лизинг е бил противозаконно отнет, макар и след като лизингополучателят е изпаднал в забава по отношение за плащането на лизингови вноски, то би следвало застрахователят по застраховка „автокаско” да покрие всички загуби на собственика, вкл. и неплатените към датата на кражбата вноски. Позовала се е на изтекла погасителна давност спрямо датата на падежа на главното задължение – чл.531 ал.1 ТЗ и по отношение на задължението за лихви, както и на преклудирането на иска срещу нея – чл.147 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че хипотезата на чл.147 ЗЗД е неприложима при менителничното поръчителство. Счел е за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, приемайки, че изпратеното по пощата заявление по чл.417 ал.1 ГПК е депозирано в рамките на 3-годишния срок по чл.531 ал.1 вр.чл.483 ТЗ. Мотивирал е становището по прилагането на чл.62 ал.2 ГПК с оглед оспорването от страна на ответницата на документите, удостоверяващи предаването на пратката на [фирма], предназначена за съда.
Сезиран с въззивната жалба на В. Б., съставът на Пловдивския окръжен съд също е счел, че срокът за иницииране на заповедно производство не е пропуснат. При начален срок 01.09.2010 год. (датата на падежа), 3-годишният срок би изтекъл на 01.09.2013 год. (неприсъствен ден). Поради това, изпратеното на 02.09.2013 год. (първият работен ден) по пощата заявление по чл. 417 ГПК е прекъснало срока на погасителната давност.
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение на посочените въпроси не е налице нито едно от основанията предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, произтича от следното:
Нито един от посочените въпроси не отговаря на критериите за правен такъв, съобразно задължителните характеристики, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е свързан с доказаността на конкретните факти по предаване/приемане на пратката на [фирма].
Що се касае до втория въпрос, разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК е пределно ясна и липсва твърдяното противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС, доколкото и в този случай се касае не за принципен правен въпрос, а за доказаността на конкретни факти по делото.
Третият въпрос е поставен прекалено общо, поради което и не може да бъде преценена обусловеността му с изхода на спора.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК, изготвен от юрк.Р. е поискано присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство – 450 лв. Пълномощно, удостоверяващо процесуалната представителна власт на юрк.Р.Р. за всички инстанции, е представено по делото, поради което разноски по чл.78 ал.8 ГПК ще следва да бъдат присъдени в размер на 100 лв., съобразно ограничението по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ към която препраща ал.8 на чл.78 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 965 от 14.07.2016 год. по гр.д.№ 862/2017 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК-175096123 сумата 100 лв. (сто лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.