О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 22.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2936 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Т. П. Б. против Решение № 1525 от 17.06.2018г. по в.гр.д.№ 153/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта за частичната отмяна на решението по гр.д.№ 10360/2015г. и отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ – отм. срещу „ДЗИ Общо застраховане“АД за разликата над 14 000лв. и потвърждаване на същото решение в частта за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. Ищецът посочва, че първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. и след като приспаднал доброволно платеното от застрахователя обезщетение от 20 000лв., присъдил сумата 20 000лв. като искът за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. е отхвърлен. Посочва и, че с частичната отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на иска за 6 000лв., САС е определил като паричен еквивалент на моралните му вреди сумата 14 000лв. Счита, че справедливото обезщетение, за което искът следва да се уважи е в размер на 30 000лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и необоснованост. Поддържа се, че определеният размер на обезщетението не кореспондира с принципа на справедливост, не е съобразено с последователната практика на съдилищата по сходни случаи, постановена в период, близък до процесния и икономическата конюнктура в страната. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на иска за сумата от 30 000лв.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховката „Г.“ и конкретната икономическа обстановка. 2/ При определяне на размера на справедливото обезщетение за търпените болки и страдания следва ли съдът да се съобрази с практиката на другите съдилища; 3/ Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, с интензитета на претърпените болки и страдания и с общото му състояние и пожизнения характер на получените увреждания и техния необратим характер; 4/Длъжен ли е съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968г. като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства въз основа на комплексната оценка; 5/ За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Г.“ и конкретната икономическа обстановка, с възрастта на увредения, общественото му положение, с интензитета на търпените болки и с общото му състояние, пожизнения характер на получените увреждания и необратим характер и с практиката на съдилищата. Твърди се противоречие на обжалваното решение по поставените въпроси с формираната задължителна съдебна практика , обобщена в ППВС №4/68г. и доразвита в решенията по чл. 290 ГПК на състави на ВКС: т.д.№ 486/12 на 2 т.о., т.д.№ 669/12 на 2 т.о., т.д.2432/15 на 2 т.о. , т.д.№ 795/2008г. на 2 т.о., т.д.№ 299/2011г. на 2 т.о.
В писмен отговор ответното застрахователно дружество „ДЗИ-ОЗ“ЕАД счита за неоснователно искането за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е, че застрахованият при ответника водач е признат за виновен с решение по н.а.х.д.3143/2015г. на РС Варна за нарушение на правилата за движение – чл.25,ал.1 ЗДвП и чрез предприемане на необезопасена маневра и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца-счупване на дясна бедрена кост.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу решението на първоинстанционния съд, който е уважил предявения за сумата 30 000лв. иск до размер на 20 000лв., съобразявайки извършеното от застрахователя доброволно плащане на сумата 20 000лв. Обсъдила е заключението на медицинската експертиза, която е установила, че в резултат на пътното произшествие ищецът е получил диафизарно счупване на дясна бедрена кост, разкъсно контузна рана на дясното коляно и ходило, което е довело до трайно затруднение на крайника за срок от 6 месеца. Установено е било, че ищецът е претърпял хирургическа обработка на раните, а счупеният крайник е поставен на директна екстензия, а впоследствие опериран за наместване на костта и поставяне на пирон. Счупената кост е зараснала за около 4 месеца, след което е проведена рехабилитация. Вещото лице е установило, че счупената кост е зараснала напълно, мускулатурата на десния крак е с хипотрофия, движенията на крака са възстановили обема и силата си, но ищецът има болки при движение на крака странично и леки затруднения при клякане и при изкачване на стълби.
Съставът на САС е кредитирал и показанията на бащата на ищеца, който е установил факти за лечението и възстановяването на пострадалия и периода на търпените от него болки и неудобства при обслужване в ежедневието.
Въззивната инстанция подробно е обсъдила и анализирала тези доказателства, отчела е възстановителния период, периода на търпените интензивни болки, периода на обездвижване, първоначалната необходимост от помощ за обслужване в ежедневието, съобразила е пълното физическо възстановяване, но и съществуващите болки при определени движения. Определила е, че справедливото обезщетение възлиза на 34 000лв. като е посочила за релевантни критерии стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по ЗЗГОА. При безспорния факт за доброволно плащане на сумата 20 000лв. е счела, че застрахователят следва да бъде осъден да заплати на ищеца по предявената искова претенция обезщетение за неимуществени вреди от 14 000лв., поради което първоинстанционното решение в частта за уважаването на иска за сумата 20 000лв. е отменено като неправилно.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Всички поставени от касатора въпроси са по правилността на решението, а неговата неправилност не е основание за допускане на касационното обжалване. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Нито един от въпросите не съответства на критериите на обща предпоставка за допускане на обжалването, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Въпросите са и некоректно поставени, предпоставени от теза, че съдът е отрекъл задължението си за съблюдаване на указанията, дадени в ППВС№ 4/1968г., за отчитане възрастта на увредения, конкретната икономическа обстановка, общото състояние и степента и продължителността на търпените болки и неудобства. Твърдение за процесуално нарушение – също неотносимо за допускане на касационното обжалване е оплакването за отсъствие на анализ и съвкупна преценка на доказателствата. В част от въпросите е предпоставено твърдение за „пожизнен характер на получените увреждания и необратим характер“ каквито данни по делото не са приети за установени и заложеното във въпроса е изрично опровергано от медицинското заключение. Следователно в тази част въпросите са изцяло хипотетични, а не обуславящи, каквото е едно от съществените изисквания към общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК. При излагане на тезата си, че САС не е съобразил практиката на съдилищата „по сходни случаи и размера на присъдените обезщетения в близък период до процесния“ касаторът не посочва конкретен съдебен акт, а паралелно с това всяка една хипотеза на увредено лице е конкретна, индивидуални за всеки пострадал са възприятията за вредите, тяхната степен и продължителност, наличие или отсъствие на трайни и необратими последици.
Не може да бъде обоснован извод за допуснато от въззивния съд отклонение от указанията на ППВС №4/1968г. и въведените с него критерии и обстоятелства, подлежащи на оценка при определянето на паричния еквивалент на нематериалните вреди.
С № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обема на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимит на отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития и пострадали.
Некоректното включване в диспозитива на въззивното решение на сумата от 20 000лв., която е заплатена доброволно от застрахователя като част от исковата сума /първоинстанционното решение е отменено в частта за осъждането на застрахователя да заплати обезщетение за разликата от 34 000 до 40 000лв. и искът за посочената разлика е отхвърлен/ при положение, че първоинстанционният съд е отчел доброволното плащане в мотивите и е постановил диспозитив за уважаване на иска за 20 000лв. и отхвърляне за разликата до претендираните 30 000лв., не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Настоящият състав не е сезиран с произнасяне по този проблем, който не обуславя порок, за който касационната инстанция следи служебно.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба от юрисконсулт на застрахователното дружество с приложено пълномощно сумата 100 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1525 от 17.06.2018г. по в.гр.д.№ 153/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в обжалваната от касатора част.
Осъжда Т. Петрова Б. да заплати на „ДЗИ-ОЗ”АД сумата 100лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: