4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 07.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1383 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [община] против Определение № 1573 от 04.05.2016г. по в.ч.гр.д.№ 1628/2016г. на САС, ГО, 8 състав, с което е отменено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение от 18.02.2016г. по гр.д.№ 17374/2014г. на СГС, І-8 състав и е оставено без уважение искането на общината да й бъдат присъдени разноските за първоинстанционното производство.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и присъждане на разноските за прекратеното първоинстанционнно производство. Посочва се, че при предявяването му, искът е бил допустим и с него е била потърсена защита на законно право по установения ред без да е налице злоупотреба, а причината за прекратяване на делото е заявената в хода му позиция на ответника, че не поддържа становището си за налагане и принудително събиране на финансовата корекция на бенефициента /общината/ по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, която към датата на завеждането на иска е била наложена от органи на министерството и изпратена на НАП за принудително събиране. Излага доводи за прилагане по аналогия на правилото на чл.78,ал.2 ГПК.
В изложението към касационната жалба се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса – в случай, че отрицателен установителен иск бъде преценен за недопустим поради отпадане на правния интерес от търсената защита в резултат на поведението на ответника след предявяването на иска, следва ли на ищеца да се присъдят разноски за производството по аналогия с разрешението по чл.78,ал.2 ГПК или следва да се приложи чл.78,ал.4 ГПК.
В писмен отговор М. счита че обжалваното определение не подлежи на инстанционен контрол, както и че не е обосновано наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Поддържа, че позицията на министерството в хода на процеса е резултат на протоколно решение от 22.12.2014г. на МС- трето за спора лице, с което е прието конкретни финансови корекции да не бъдат за сметка на бенефициента, а на бюджета.
На 04.11.2014г. ищецът е предявил отрицателен установителен иск против М., че не дължи сумата 114 242.93лв., наложени като финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 23.11.2011г. по съображения за отсъствие на нарушение, нередност като основание за налагане на корекцията. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че задължението на бенефициента да възстанови неправомерната сума по нередността е отпаднало по силата на Протоколно решение № 54 от 22.12.2014г. на МС, съгласно което в хипотеза като процесния случай, индивидуалните финансови корекции няма да бъдат за сметка на бенефициента, поради което е отпаднал и правният интерес от предявения установителен иск. С това е обосновано искането за прекратяване на производството по делото, като са изложени и подробни съображения за неоснователността на иска. В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че ако съдът прецени, че представените от ответника доказателства действително установяват, че процесната нередност е преразгледана и ищецът не дължи спорната корекция, то спор между страните няма и производството би подлежало на прекратяване, но с присъждане на разноски на общината. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е преустановен поради промяна в позицията на министерството, основана на протокола на МС, поради което е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК – отсъствие на спор относно несъществуването на въведеното от ищеца като спорно право и е присъдил разноски на ищеца. С определението си по чл.248 ГПК е посочил, че в конкретния случай следва да се отчита причината за отпадане на правния интерес на ищеца – поведението на ответника след предяваване на иска, който не поддържа тезата си за приложимост на финансовата корекция и че по аналогия следва да намери пролежние разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК
Въззивната инстанция е приела, че в случай на прекратяване на производството на основание чл.130 ГПК – поради недопустимост на иска, право на разноски възниква само в полза на ответника на основание чл.78,ал.4 ГПК. Счела е, че няма основание за прилагане по аналогия на правилото на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като то урежда отговорността за разноски само при решаване на спора по същество. Изложено е, че при прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес на ищеца, на етапа, който е приключило производството, не са били налице предпоставките, при които съдът да прецени дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото няма яснота по основателността на предявения иск. За неправилни са счетени изводите на СГС за промяна в позицията на ответника и признаване несъществуването на правния спор; посочено е, че СГС неправилно е интерпретирал изявленията на пълномощника на ответника М.. Определението на СГС по чл.248 ГПК е отменено и е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на определението за прекратяване на производството по делото с присъждане на разноски.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима. Доводите за необжалваемост на постановения съдебен акт са неоснователни – определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението – чл.248,ал.3, изр. втро ГПК. В случая решението по спор по предявен отрицателен установителен иск с цена 114 242.93лв., би подлежало на касационно обжалване при условията на чл.280,ал.1 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице. При формулирането на въпроса жалбоподателят изхожда от тезата си, която изрично е отречена в обжалваното определение – че ответникът е дал повод за завеждането на иска и че позицията на министерството, че наложената финансова санкция, предвид решението на МС, няма да бъде за сметка на бенефициента /а на бюджета/, означава неоспорване на заявения петитум /че санкцията не се дължи поради отсъствие на нередност по смисъла на чл.17 от ОУ към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Регионално развитие 2007-2013г./. Въззивната инстанция е акцентирала върху обстоятелството каква е причината за прекратяване на производството по делото, като от значение за спора е факът, че въз основа на решението на МС – взето след предявяване на иска, министерството е съобразило процесуалната си позиция с него. Въпросът е некоректно поставен, тъй като отсъства извод, че отпадането на правния интерес от търсената защита е резултат на „поведение на ответника след предявяване на иска”. Тезата на ответника по отношение на основанието, обуславящо финансова корекция не е променена, т.е. последователно е оспорвано твърдението на ищеца за отсъствие на нередност по смисъла на чл.17 ОУ към договора.
Поради необосноваване на главната предпоставка за допускане на обжалването, безпредметно е произнасянето за наличието на соченото допълнително основание.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1537 от 04.05.2016г. по в.ч.гр.д.№ 1628/2016г. на САС, ГО, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: