2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№531
София, 06.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч.т.д.N 3125 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „К. и Партньори” Адвокатско дружество срещу Определение № 3403 от 05.11.2018 год. по т.д.№ 4645/2017 год. на Софийски апелативен съд (САС) в частта с която е било оставено без уважение искането на дружеството за определяне на държавната такса за първоинстанционното и въззивното производства по реда на чл.3 от Тарифа № 1/2008 год. на МП за държавните такси, както и в частта с която е определил дължимата държавна такса на базата на ј от вземанията на „К. и Партньори” Адвокатско дружество в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка”АД, вместо на базата на ј от вземанията за лихви, невключени в списъка на приетите вземания, които са предмет на възражението.
Доводите на „К. и Партньори” Адвокатско дружество са за неправилност на преценката на САС относно: приложимостта по аналогия на чл.694 ТЗ; релевантния момент за определяне на държавната такса и нейната дължимост; неоценяемостта на исковете; материалния интерес спрямо който следва да бъде определен размера на държавната такса.
Ответникът по частната жалба „Корпоративна търговска банка”АД (н), чрез синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова, представлявани по реда на чл.32 т.3 ГПК изразява становище, че тя е неоснователно. Има искане за присъждане на разноски по чл.78 ал.8 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на т.д.№ 3695/2016 год. на Софийски градски съд е разглеждането по реда на чл.66 ал.6 ЗБН на възражение на „К. и Партньори” Адвокатско дружество срещу невключването в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на КТБ вземане (обобщени вземания на 47 клиенти) в общ размер на 7280669 лв. Първоначално внесената държавна такса е в размер на 25 лв. Софийски градски съд се е произнесъл с Решение № 1363/10.07.2017 год. с което е оставил без уважение възражението на „К. и Партньори” Адвокатско дружество. Осъдил е дружеството да заплати разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК. Няма произнасяне по държавната такса.
Производството пред Софийски апелативен съд е било образувано по въззивната жалба на „К. и Партньори” Адвокатско дружество срещу първоинстанционния акт. С Решение № 2017 от 27.07.2018 год. по т.д.№ 4645/2017 год. съставът на САС е обезсилил решението на Софийски градски съд и е прекратил производството по възражението. Определил е държавна такса в размер на 4% върху цената на иска, поради което е осъдил въззивника да довнесе по сметката на Софийски градски съд 291226.76 лв., а по сметката на САС 145613.38 лв. (2% върху обжалваемия интерес).
Сезиран по реда на чл.248 ГПК с молбата на въззивника за изменение на решението в частта с която е определен размерът на държавната такса, съставът на САС е постановил обжалваното в настоящето производство определение, приемайки, че таксата следва да се определи съобразно чл.694 ал.7 вр. чл.612 ал.2 ТЗ върху ј от вземането за което е предявен установителният иск, поради което е изменил размера на присъдените суми съответно на 72781.68 лв. за производството пред СГС и 36403.34 лв. за производството пред САС. Счел е за неоснователни доводите на въззивника, че искът е неоценяем и че присъждането на държавна такса е преклудирано, тъй като същата е следвало да бъде събрана предварително.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че частната жалба е неоснователна произтича от следното:
Правилна е преценката на състава на САС, че държавната такса за производствата по чл.66 ал.6 ЗБН се определя по реда, посочен в чл.694 ал.7 ТЗ – ј върху цената на иска респ. обжалваемия интерес. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, исковете, които имат предмет имуществено право – права върху вещ, парично или друго оценяемо вземане имат цена т.е. те не са неоценяеми. Без значение е, какво право върху вещ се претендира, както е без значение и дали се претендира съществуването, или несъществуването на правото или на вземането. Цена имат както положителният, така и отрицателният установителен иск за установяване несъществуването на вземане и тя се определя съобразно размера на вземането.
След постановяването на обжалваното определение на САС и след депозирането на частната жалба е налице законодателно решение относно момента на определяне на държавната такса по исковете по чл.66 ал.6 вр.ал.5 ЗБН (ДВ бр.33/2019 год.), поради което доводът за неправилна преценка на въззивния съд относно релевантният момент за определяне на държавната такса е неоснователен.
По отношение цената на иска следва да се отбележи, че едва в производството по чл.248 ГПК ищецът-жалбоподател е въвел допълнение към обстоятелствената част на възражението, обосновавайки тезата, че предметът на иска му е различен от този, който са разгледали съдилищата. Независимо от това, цената на иска, респ. материалният интерес за въззивно обжалване е определен от състава на САС правилно. Ще следва да се отбележи, че макар и по реда на чл.248 ГПК, предмет на определението е присъждането на държавна такса в полза на съдилищата разгледали спора, а не разноски за насрещната страна, поради което останалите доводи по жалбата са ирелевантни.
С оглед изхода на настоящия спор, частният жалбоподател ще следва да заплати на ответника по частната жалба разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3403 от 05.11.2018 год. по т.д.№ 4645/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „К. и Партньори” Адвокатско дружество да заплати на „Корпоративна търговска банка”АД (н) сумата 100 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.