1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
С., 02.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3540 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца В. В. Г. срещу Решение № 1031 от 28.05.2013г. по в.гр.д.№ 653/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта с която е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 3860/2009г. за отхвърлянето на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 48 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв.
Касаторът поддържа основанията за отмяна на решението по чл.281,т.3 ГПК. Счита за неправилни изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Поддържа, че единствено нарушаването на правилата за движение от страна на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на лекия автомобил „БМВ“ е причина за настъпване на произшествието. Посочва, че въпросът за съпричиняването е разрешен противоречиво от съдилищата, тъй като в наказателното производство е одобрено споразумение, с което водачът на лекия автомобил е признат за виновен на настъпването на произшествието, без да е отчетено допринасяне от страна на пострадалия. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на пълния размер на поисканото обезщетение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правният въпрос е свързан с приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Сочи се допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Представени са решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1863/2010г., с което е разрешен правният въпрос за обоснованост на съдебния акт при предявен иск по чл.135 ЗЗД и решение на Бургаския ОС по гр.д.№ 1709/2010г., постановено по спор по чл.45 ЗЗД, за което няма данни да е влязло в сила.
С писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 05.06.2008г. на главната алея в комплекс Слънчев бряг между л.а. „БМВ“, управляван от застрахован по риска „ЗЗГОА“ при ответното дружество шофьор Р. Ш. и мотоциклет, чийто водач е пострадалият. Въпросът за валидността на застрахователния договор не е бил спорен, а водачът на лекия автомобил е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 НК с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 6/2009г. на Бургаския ОС. Безспорно е било, че лекият автомобил се е движил със скорост 112 км./ч., зад мотоциклета по главната алея в комплекса, която е с една лента за движение за всяка посока. Скоростта на ищеца е била 50 км.ч. /в рамките на разрешената/, той е пътувал в лявата част на пътното платно, на 0.40м. вляво от непрекъсната разделителна линия, или на 4.40м. вляво от десния бордюр, а автомобилът се е движил върху осевата линия като е заемал и част от лентата за насрещно движение. Безспорно установено е, че в резултат на произшествието ищецът /който е бил на 26г./ е получил множество увреждания, квалифицирани като разстройство на здравето с опасност за живота и причинили трайни остатъчни последици.
Първоинстанционният съд е уважил иска за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на 40 000лв., като е приел че ищецът е съпричинил увреждането в степен 1/10. Сезиран с жалби на двете страни, въззивният съд е мотивирал, че справедливото обезщетение е 80 000лв., а допринасянето от страна на ищеца за настъпването на произшествието е 40%, поради което обезщетението е дължимо в размер на 48 000лв. Приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и възприетият процент на съпричиняване е обоснован с нарушение на разпоредбите на чл.15,ал.1, чл.5,ал.1,т.1, предл. първо и второ,чл.8,ал.1 и чл.20,ал.1 ЗДвП – ищецът не се е преустроил максимално в дясно на пътното платно.
Съставът на ВКС счита, че е обосновано искането за допускане на касационното обжалване по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.15,ал.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като представените в изложението актове не обосновават приложението на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
По отношение на ищеца е приложима хипотезата на чл.83 ал.1 т.4 ГПК, поради което държавна такса не се дължи.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 452 от 21.03.2011 год. по гр.д.№ 963/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.