3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
София, 16.01. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 214 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 116 от 19.12.2011 год. по т.д.№ 284/2011 год. на Бургаския апелативен съд.
С него е потвърдено Решение № 175 от 09.09.2011 год. по т.д.№ 452/2010 год. на Бургаския окръжен съд с което е бил уважен предявеният от З. “Н.” иск с правно основание чл.208 ал.ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 110880 лв. за погинали селскостопански култури.
Наличието на застрахователно правоотношение между страните е безспорно, като застрахованите земеделски култури са 1000 дка ечемик и 3000 дка пшеница. Покритите застрахователни рискове са „буря“, „градушка“, “проливен дъжд”, “пожар”, “измръзване” и “изтегляне”. Не е спорно и настъпването на застрахователното събитие, погиването на посевите в резултат на проливни дъждове в края на 2009 и началото на 2010 год. През м.май 2010 год. [фирма] е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 30% от договореното, позовавайки се на възможността, предвидена в т.51.1.1 от Общите условия (ОУ), съгласно която при погиването на млади култури (както е в случая), възможността за презасяване със същата или друга култура се преценява от комисия след оглед на терена и ако тази преценка е положителна, застрахователното обезщетение подлежи на редукция до размера на 30%. Така е формирана и заплатената сума, след приспадането на втората застрахователна премия.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдилищата са приели, че искът е основателен, тъй като предпоставките за редукция по чл.51 от ОУ не са били налице. Липсвало е произнася не комисията за възможност за презасяване, а и това обективно е било невъзможно дори за други култури, поради състоянието на почвата. Като размер, присъденото обезщетение се основава на заключението на назначената по делото агротехническа експертиза.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е бланкетно. В него не се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК, но от израза, че въззивният съд се е “произнесъл в противоречие с практиката на върховния касационен съд” следва извода, че позоваването е на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Формулировката на въпроса е “Относно принципът на имущественото застраховане, че застрахователното обезщетение не може да бъде по-голямо от действителната стойност на унищоженото имущество”. Посочени са 5 решения на състави на ВКС, като от тях само 2 са постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляват задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. С тях, съставите на І и ІІ т.о. са се произнесли (по повод ремонт на лек автомобил) по правния въпрос дали при определяне размера на обезщетението, следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените части, съобразно методиката, основаваща се на Наредба № 24/2006 год. Но КФН.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответника по касация З.”Н.” е изразил становище, че няма основание за касационно обжалване. Претендира разноски.
Становището на настоящия съдебен състав е, че липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол. Касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 1350 лв., съобразно представеното пълномощно на адв.К. и отразеното в него заплатено възнаграждение.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 116 от 19.12.2011 год. по т.д.№ 284/2011 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК- да заплати на З.”Н.” с ЕИК- сумата 1350 лв.( хиляда триста и петдесет лева), представляваща разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.