3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3234 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на Г. Ж. М., Николай Ж. И., В. Ж. Б. и С. Ж. Т. и на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.) срещу тази част от Решение № 685 от 10.04.2014 год. по гр.д.№ 4070/2013 год. Софийски апелативен съд с която въззивният съд се е произнесъл по отношение началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, дължима върху обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в полза на наследниците на Ж. Т. И., починал в резултат на ПТП на 10.02.2010 год.
С първоинстанционното Решение 19.06.2013 год. по гр.д.№ 3372/2011 год., Софийски градски съд произнасяйки се по субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на Г., Николай и С. Желязкови срещу Н. е счел, че законната лихва се дължи от датата на деликта – 10.02.2010 год.
С обжалваната част на Решение № 685 от 10.04.2014 год. по гр.д.№ 4070/2013 год., съставът на Софийски апелативен съд е присъдил обезщетение за забава, считано от 14.12.2010 год. Становището си, съставът на САС е обосновал с приложимост на чл.271 ал.5 КЗ, съобразно препращането на чл.282 ал.3 КЗ.
В частта с която е определен размерът на обезщетенията за Г., Николай и С. Желязкови (по 31000 лв. за всеки от тях), като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Касаторите-ищци считат, че по отношението обезщетението за забава е приложима разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД т.е. то се дължи от датата на деликта 10.02.2010 год. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – задължителна съдебна практика по този въпрос, създадена с Решение № 138 от 07.11.2011 год. по т.д.№ 976/2010 год. на І т.о. на ВКС.
Касаторът-ответник Н. е депозирал насрещна касационна жалба срещу същата част на въззивното решение, като счита, че началната дата на обезщетението за забава следва да бъде 18.04.2012 год. – 15 дни след представяне на всички необходими документи, съгласно чл.107 ал.1 КЗ. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се е позовал на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса за началната дата на лихвата за забава при обезщетения, дължими от Н.. Съдържа се и общо поставен въпрос за процесуалните действия на съда по преценка на доказателствата и доводите на страните.
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение на въпроса кой е приложимия по отношение на Н. начален момент на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следното. Постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на което се позовават касаторите Г., Николай, В. и С. Желязкови формира задължителна практика по друг правен въпрос, а именно – начинът на установяване на застрахователната сума по застраховка „Зелена карта”. Вярно е, че страна в това производство е Н. и при произнасянето по съществото на спора, в негова тежест е присъдено обезщетение за забава, считано от датата на деликта, но въпросът за началния момент не е включен в правния въпрос, поради което и съгласно т.1 на ТР № 2/28.09.2011 год. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика по него не се формира. На същото основание, не се формира такава и с постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 847/2013 год. по т.д.№ 930/2012 год. на ІІ т.о. с което касационен контрол не е допуснат.
Поради това, касационен контрол ще следва да бъде допуснат и по двете касационни жалби за произнасяне по въпроса за началния момент на обезщетението за забава при задължение на Н. по иск за заплащане на обезщетение на трето увредено лице.
Касаторите Г., Николай, В. и С. Желязкови не дължат внасянето на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК. Законната лихва за периода 14.12.2010 – 18.04.2012 год. възлиза на 12952.31 лв., поради което касаторът Н. ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 259.04 лв. и представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбите на Г. Ж. М., Николай Ж. И., В. Ж. Б. и С. Ж. Т. и на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи на Решение № 685 от 10.04.2014 год. по гр.д.№ 4070/2013 год. Софийски апелативен съд само в частта за началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва.
УКАЗВА на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 345.38 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване или за прекратяване по насрещната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.