О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 04.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1979 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, предложение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ответника Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /АРІА/ срещу Определение № 1422 от 24.04.2019г. по в.т.д.№ 5231/2018г. на САС, ТО, 9 състав, с което е оставена без уважение молбата на тази страна за отмяна на основание чл.402 ГПК на допуснатото с Определение от 17.02.2014г. на СГС, ГО, І-4 състав обезпечение на предявените искове, предмет на гр.д.№ 2123/2914г. по описа на същия състав на СГС.
С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.402 ГПК. Изложени са подробни съображения, че допуснатото на 17.02.2014г. обезпечение засяга единствено правната сфера на румънската страна, че в него не са разграничени всяка една от наложените мерки по кой от съединените с исковата молба искове е наложена. Жалбоподателят счита, че обезпечението е допуснато само по осъдителните искове, производството по които твърди, че е прекратено. Обосновава, че наложените обезпечителни мерки запор върху вземания на АРІА към ищеца „Първа инвестиционна банка”АД не отговарят на обезпечителната нужда по единствено останалия висящ иск по чл.135 ЗЗД, те са неподходящи и несъответни на обезпечителния интерес, тъй като е недопустимо налагане на обезпечение върху вземане на ответника към самия ищец. Поддържа се, че и наложената обезпечителна мярка спиране изпълнението на издадени от съда в Б. по три граждански дела по реда на по чл.54 Регламент ЕО 44/2001 на Съвета европейски сертификати също е неотносима към висящия иск по чл.135 ЗЗД. Иска се настоящият състав да тълкува и определи кои от наложените обезпечителни мерки обезпечават изпълнението на осъдителните искове, производството по които сочи, че е прекратено. Акцентира, че обезпечителните мерки са допуснати освен в отклонение на разпоредбата на чл.397,ал.1,т.2 ГПК, но и в противоречие с императивната разпоредба на чл.393, ал.1 ГПК, тъй като АРІА е държавно учреждение. Посочва се, че с наложената обезпечителна мярка спиране изпълнението на европейски сертификати по чл.54 от Регламент ЕО№44/2001 недопустимо се използва институтът на обезпечението като средство за защита по същество в производството по допускане на изпълнението на решение на държава-членка на територията на Република България. По отношение на допуснатата обезпечителна мярка „спиране изпълнение по изпълнително дело № 135/2014т. на ЧСИ рег.№ 333 с район на действие ОС Б.” се посочва, че същото е прекратено.
В писмен отговор ищецът „Първа Инвестиционна банка”АД поддържа становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Пред въззивната инстанция в откритото съдебно заседание на 17.04.2019г. въззиваемата страна и ищец Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /АРІА/ е направила искане да се отмени наложеното обезпечение „тъй като от 2016г. не може да се изпълни влязлото в сила решение поради наложеното обезпечение”. В обжалваното определение, постановено по повод на искането, въззивната инстанция е приела, че определението за прекратяване на производството по предявените срещу АРІА осъдителни искове поради невнасяне на държавна такса не е влязло в сила, но независимо от това, обезпечението е допуснато и във връзка с предявения основен иск по чл.135 ЗЗД, производството по което продължава.
Подадената частна жалба е допустима. Определението по чл.402,ал.1 ГПК подлежи на инстанционен контрол – чл. 402,ал.2,изр. 2 ГПК, включително и при постановен отказ за уважаване на искането.
Атакуваното определение е допустимо. Обстоятелството, че по молбата за отмяна на обезпечението се произнесла въззивната инстанция, която е била сезирана, а не съдът, пред който е било направено искането за допускане на обезпечение /съдът по обезпечението/ – в случая СГС, не обуславя недопустимост на това основание на постановения от САС акт по аргумент от разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК.
Определението на въззивната инстанция за прекратяване на производството по делото по предявения като евентуален осъдителен иск срещу АРІА е отменено с Определение № 421 от 02.10.2019г. по ч.т.д.№ 1978/2019г. на ВКС, І т.о.
Понастоящем между страните по делото е висящ спор по главен иск по чл.135 ЗЗД, предявен от „Първа инвестиционна банка”АД срещу „Ви Ем К.”ЕООД, София и Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез АРІА с петитум за обявяване за относително недействителни спрямо банката на действия на длъжника й „Ви Ем К.”ЕООД по приемане на изпълнението на АРІА по договор от 04.09.2012г., които действия се изразяват в приемане от българското търговско дружество на извършените от чуждестранната агенция плащания по банкови сметки, различни от тези, по които длъжникът на банката се е задължил към нея да получи плащанията. Активната си легитимация ищецът обосновава с качеството си на кредитор на „Ви Ем К.”ЕООД по три договора за банкова гаранция от 31.05.2012г., 31.07.2012г. и от 24.09.2012г. и с качеството си на заложен кредитор по договор за особен залог от 31.07.2012г. и 24.09.2012г. и заложен кредитор по договор за особен залог върху вземане по сметка от 31.07.2012г. и 24.09.2012г., по силата на които за българското ЕООД възникнало задължение към ищеца да получава плащанията по договора с румънската агенция само и единствено по сметката си в „П.“АД, като по този начин съгласно уговореното, автоматично предоставя получената сума в залог на банката. Твърдението на ищеца е, че и вторият ответник е бил уведомен за банковата сметка, по която следва да извърши плащанията, но ответниците се отклонили от уговорения начин на плащане, поради което на банката е нанесена щета – намалено е имуществото на длъжника й „Ви Ем К.”ЕООД, служещо като обезпечение в полза на банката и заложено в нейна полза. Поддържал е, че при уважаването на иска в патримониума на длъжника ще се възстанови вземането му към румънската агенция, което ищецът има право да събере по силата на вписаното пристъпване към изпълнение върху вземането на „Ви Ем К.”ЕООД към АРІА. Безспорно е по делото, че договорите за доставка са били прекратени от АРІА поради твърдяно неизпълнение на задълженията на доставчика-българското еднолично търговско дружество и че агенцията е отправила искания за плащане по издадените от банката три банкови гаранции от 31.07.2012г., от 01.06.2012г. и от 24.09.2012г. С оглед отказа на банката да извърши плащания по тях, в Румъния са образувани изпълнителни производства и съдебни производства във връзка с искане за принудително изпълнение и са издадени три броя европейски сертификати на основание Регламент /ЕО/ № 44/2001 на Съвета.
Висящ е и спорът по евентуалния иск за осъждане на агенцията като длъжник по заложено вземане да заплати на банката сумата 31 784 963.09 евро. /Съгласно допуснатото увеличение на цената на иска/.
С Определение от 17.02.2014г. по гр.д.№ 2123/2014г. на СГС, ГО – 4 състав е допуснато обезпечение на предявените от банката искове с „правно основание чл.135 ЗЗД, чл.510 ГПК във чл.44а, ал.2 ЗОЗ и чл.134 ЗЗД – за сумата 22 033 854.39 евро и на иск с правно основание чл.21,ал.2 ЗЗД” за същата сума чрез налагане на обезпечителни мерки: запор върху всички вземания на Румънската Агенция за плащания и интервенции в земеделието, произтичащи от банкова гаранция от 31.07.2012г., издадена за сумата 22 033 854.39 евро, от банкова гаранция от 01.06.2012г., издадена за сумата 9 472 916.10 евро и от банкова гаранция, издадена за сумата 278 192.60 евро.; спиране на производството по изп.дело 135/2014г. по описа на ЧСИ № 833 с район на действие ОС Р.; и спиране изпълнението на три европейски сертификата по чл.54 от Регламент /ЕО/ 44/2001г. по три граждански дела на РС Букурещ. Определена е гаранция от 100 000лв.
Съгласно разпоредбата на чл.402,ал.2 ГПК отмяна на обезпечението се допуска в изрично предвидените случаи – когато причината, поради която е било допуснато вече е отпаднала или при условията на чл.398,ал.2 ГПК /последната хипотеза очевидно не е налице в конкретния случай/.
Настоящият състав счита, че прекратяването на производството по главния осъдителен иск с правно основание чл.44а, ал.2 ЗОЗ за сумата 31 784 963.09 евро с допуснатото увеличение на цената му поради невнасяне на държавна такса по него /определението на САС за прекратяване на производството по този иск е влязло в сила като необжалвано/ не е достатъчна причина, обуславяща отмяната на обезпечението по смисъла на предвидената в чл.402,ал.2 ГПК първа предпоставка, тъй като обезпечението е наложено и по отношение на висящия П. иск и на предявения в обективно евентуално съединение осъдителен иск за сумата 31 784 963.09 евро.
Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че с определението от 17.04.2014г. СГС е допуснал обезпечение само на осъдителните искове. Ясно и недвусмислено изразената воля на съда е, че всяка една от обезпечителните мерки е за обезпечение на всеки един от предявените с исковата молба искове. Именно обстоятелството, че допуснатите обезпечителни мерки не са отнесени към конкретен иск опровергава поддържаната от жалбоподателя теза. Недопустимо е искането настоящият състав да тълкува влязлото в сила определение и да посочи кои обезпечителни мерки обезпечават изпълнението по осъдителните искове.
Д. в частната жалба, че определението от 17.02.2014г. засяга единствено правната сфера на румънската страна не е относим към фактическите състави на изчерпателно предвидените в закона предпоставки, при които по реда на чл.402 ГПК обезпечението може да бъде отменено. Жалбоподателят е страна по висящия иск с правно основание чл.135 ЗЗД и единствен ответник по евентуалния осъдителен иск.
А., че наложените обезпечителни мерки запор върху вземанията на АРІА към ищеца „Първа инвестиционна банка”АД не отговарят на обезпечителната нужда „по единствено останалия висящ иск” по чл.135 ЗЗД, те са неподходящи и несъответни на обезпечителния интерес, тъй като е недопустимо налагане на обезпечение върху вземане на ответника към самия ищец е относим и релевантен към законосъобразността на допуснатото обезпечение. Той е твърдение, че обезпечението е било наложено при липсата на предпоставките за обезпечаване. Това обаче не е основание за отмяна на обезпечението по смисъла на чл.402,ал.2 ГПК – не съставлява отпадане на причината, поради която обезпечението е било допуснато, тъй като визираното несъответствие с разпоредбата на чл.397,ал.1,т.2 ГПК е било налице и към момента на допускане на обезпечението. Същият извод се налага и по отношение на довода, основан на разпоредбата на чл.393,ал.1 ГПК и по отношение на характера на наложената обезпечителна мярка спиране изпълнението на европейски сертификат по чл.54 от Регламента. В този смисъл прекратяването на производството по главния осъдителен иск не внася промяна в обстоятелствата, при които обезпечението е допуснато след като производството по конститутивния и евентуално съединения с него осъдителен иск е висящо.
Доводите на ответника – частен жалбоподател са за изначално отсъствие на обезпечителна нужда и изначална неадекватност на обезпечителните мерки, но уредената в чл.402 ГПК възможност за отмяна на обезпечението не е извънреден способ за контрол по отношение на влязлото в сила определение за допускането му.
Независимо от основателността на твърдението, че е допуснато обезпечение чрез запор на вземане на ответника към ищеца и, че наложеното обезпечение води до спиране на допуснатото принудителното изпълнение въз основа на издадените банкови гаранции, процесуалният закон не допуска по реда на чл.402 ГПК да се извършва преценка дали при налагането на обезпечението е била налице обезпечителна нужда и дали обезпечителната мярка е допустима и надвишава нуждата от обезпечение.
Както се посочи, всички наведени доводи на жалбоподателя, на които той основава искането си за отмяна на обезпечението, са за незаконосъобразност на вече допуснатото обезпечение – относими са към основателността на искането за налагането му и съставляват твърдения, че обезпечителните мерки са постановени въпреки липсата на предпоставките за обезпечаване по чл.391,ал.1, чл.393,чл.397,ал.1,т.2 ГПК.
Редът за защита срещу незаконосъобразно допуснатото обезпечение в настоящия случай е изчерпан. Отменяването на обезпечението на основанието по чл.402,ал.2, предл.първо съставлява преустановяване действието на законосъобразно наложена обезпечителна мярка /каквато жалбоподателят оспорва да е наложената/, а наведените основания – причини за отмяна на обезпечението касаят единствено липсата на предпоставките за обезпечаване – въпрос, който не може да бъде пререшаван и който е ирелевантен за основателността на искането по чл.402 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 1422 от 24.04.2019г. по в.т.д.№ 5231/2018г. на САС, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: