4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
С., 22.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1871 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. Г. К.-Д. срещу Решението от 31.01.2013г. по въззивно гр.д.№ 16029/2012г. на СГС, с което е потвърдено Решението от 26.07.2012г. по гр.д.№ 59864/2011г. на Софийски районен съд за отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане за сумата 5 725 евро, ведно със законна лихва от 03.10.2011г. за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК- запис на заповед от 29.01.2010г.
Касационната жалба съдържа формално позоваване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.2 и т.3 ГПК като са изложени съображения единствено във връзка с твърдението за неправилност поради нарушаване на материалния закон, с оглед извода на въззивния съд, че записът за заповед е с падеж на предявяване, което е условие за настъпване на изискуемостта на правата на кредитора по документа, а поемателят не твърди и не установява предявяването му.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е мотивирано с произнасянето по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: може ли въззивната инстанция обсъжда изискуемостта на вземането по записа на заповед в производството по чл.422 ГПК, след като тази преценка е направена в заповедното производство и да пререшава този въпрос; За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, необходимо ли е предявяването на записа на заповед за плащане при посочена допълнителна предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълкувателно дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС; Могат ли да се обвържат последиците от непредявяването на менителничния ефект за плащане с извода, че вземането не съществува и означава ли това погасяване на вземането към издателя. Като допълнителни предпоставки касаторката посочва противоречие с: Решение № 1/ 01.03.2010г. по т.д. № 520/2009г. на ВКС, ТК, 2т.о., с което ВКС се е произнесъл по въпроса за последиците от неспазване /пропускане/ на едногодишния срок по чл.487, ал.1, изр.второ ГПК по отношение на издателя и авалиста при предявяване на ефекта след едногодишния срок от издаването; Определение от 21.01.2011г. по в.ч.гр.д.№ 8/2011г. на Кюстендилски ОС, с което е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хипотеза на менителнично поръчителство; Решение от 05.05.2011г. по гр.д.№ 904/2010г. на РС Попово, за което няма данни да е влязло в сила; Определение от 15.092009г. по в.ч.гр.д.№ 242/2009г. на Габровски ОС, с което е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хипотеза, в която запис на заповед, платим на предявяване е бил предявен с нотариална покана; влязло в сила Решение № 319 от 30.12.2011г. на Варненския ОС по в.т.д. № 612/2011г., с което е уважен иск за съществуване на вземане по запис за заповед с падеж на предявяване, осъществено с нотариална покана, но след изтичането на определения от издателя срок и Определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на това решение; на Решение по гр.д.№ 809/2009г. на РС Пещера, за което няма данни да е влязло в сила.
В изложението е посочено като твърдение, а не като правен въпрос, че въззивната инстанция е игнорирала факта на съдебното признание на ответника, че е погасил задължението си, за обезпечението на което е издал ценната книга.
От насрещната страна А. К. А. отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В исковата молба ищцата се е позовала на редовен запис на заповед от 29.01.2010г., по силата на който ответникът се е задължил безусловно да й заплати сумата 5 725 евро на предявяване.
Съдилищата са се произнесли по спора с оглед на въведеното основание- установяване на вземането въз основа на абстрактната сделка като са приели, че основателността на предявения установителен иск е обусловена единствено от доказването на формалната редовност на записа на заповед като удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Приели са, че записът съдържа всички изискуеми от закона реквизити по смисъла на чл.535 ТЗ, които обуславят характера му на ценна книга и редовен от външна страна документ. Съображенията за отхвърлянето на иска са основани единствено на правните изводи, че записът не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане, тъй като не е установено настъпването на изискуемостта му- по поето задължение на издателя да плати сумата при предявяване на ефекта, предявяването е условие за настъпване на изискуемостта на правото на кредитора, а не покана за плащане. С неустановяването на факта, а и при липса на твърдения от ищцата, че записът е предявен, е обоснован изводът за неоснователност на иска.
Първият посочен от касатора процесуалноправен въпрос за правомощията на съда, сезиран с иск по чл.124 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК да извършва собствена преценка на наличието на изискуемост на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение не може да обуслови приложното поле на касационното обжалване. Подаденото възражение от ответника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е причината ищцата с исковата молба да предяви иск относно вземането си, за да установи в исковото производство съществуването му и удостоверителната функция на заповедта за изпълнение да бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя-кредитор, в резултат на което да се пристъпи към събиране на сумите по изпълнителния лист. Въпросът за изискуемостта на вземането е част от въведения предмет на спора. Оспорената заповед от длъжника с възражението по чл.414 ГПК препятства действието й до настъпването на предпоставките по чл.416 ГПК, поради което въпрос за „пререшаване на спора” изобщо не може да бъде поставян.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос за необходимостта да бъде предявен за плащане запис на заповед с падеж на предявяване. По него е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Поради сходния режим на частното касационното обжалване с този на касационното обжалване на решенията, постановените по този ред определения представляват произнасяне по предмета на делото /ТР № 2 от 28.09.2011г. на ОСГК и ОСТК по т.д.№ 2/2010г./, поради което формират задължителна по смисъла на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК съдебна практика. В Определение № 52 от 17.01.2011г. по ч.т.д.№ 852/2010г. на ІІ т.о., Определение № 108 от 16.02.2012г. по ч.т.д.№ 70/2012г. на ІІ т.о., Определение № 813/30.12.2009г. по ч.т.д.№ 868/2009г. на І т.о., Определение № 203/14.02.2011г. по ч.т.д.№ 1049/2010г. на ІІ т.о., Определение № 499/12.06.2012г. по ч.т.д.№ 364/2011г. на ІІ т.о., Определение № 850 от 19.12.2012г. по ч.т.д.№ 562/2012г. на І т.о. последователно е застъпвано становището, че когато записът на заповед е с падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на ефекта, за да настъпи падежът, ценната книга следва да се предяви, което ще направи вземането изискуемо. Разрешението, дадено в ТР № 1/ 28.12.2005г. по тълк.дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС намира приложение по отношение на запис на заповед с падеж на определен ден и то е съобразено от въззивния съд, поради което не е налице поддържаната от касаторката допълнителна предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Третият поставен от касаторката въпрос дали непредявяването на менителничния ефект за плащане води до извод, че вземането не съществува и означава ли това погасяване на задължението на издателя не е предмет на произнасяне от съдилищата и представлява хипотетично питане, отправено към касационната инстанция. Поради необосноваване на общата предпоставка не следва да се обсъжда наличието на допълнително въведените твърдения за противоречие с цитираните съдебни актове, а и произнасянето в тези, чието влизане в сила е удостоверено, не е по идентични правни въпроси.
Д., че въззивната инстанция е игнорирала факта на съдебното признание на ответника, че е погасил задължението си за обезпечението на което е издал ценната книга е твърдение, относимо към основанията за касационно обжалване, а не към основанията за допускането му.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато като разноски за настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решението от 31.01.2013г. по въззивно гр.д.№ 16029/2012г. на СГС ІІІ Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.