1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 20.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3758 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], София против Решение № 1474 от 11.07.2014г. по в.т.д.№ 1741/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е обезсилено решението по т.д.№ 1212/2010г.на СГС, ТО, VІ-9, с което е бил отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.88,ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащането на сумата 26 658лв.-претърпени вреди от неизпълнение на задълженията на ответника като изпълнител по договор за изработка и доставка на модулно оборудване от 12.11.2007г. /заплатени на трети лица суми за неизпълнени от ответника довършителни работи/. Апелативният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск.
С касационната жалба се иска отмяната на решението на всички основания по т.3 на чл.281 ГПК. Възразява се срещу правилността на извода на САС за недопустимост на иска с оглед влязлата в сила /с оглед недепозиране на възражение/ заповед за изпълнение. Посочва се, че дори да се прием е, че заповедното производство има установително действие за страните, то не обхваща правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителя му, не обхваща фактите относно сключването на договора за изработка, извършената работа, приемането й. Поддържа се, че договорът за изработка е развален от възложителя [фирма] с предявяването на иска, с който претендира последиците от това разваляне и че по делото е установено, че вследствие на некачественото и лошо изпълнение от ответника, възложителят е ангажирал други изпълнители за поправка на изграденото и за довършване на работата. Посочва, че дори съдът да приеме, че няма разваляне на договора, това е без правно значение, тъй като възложителят има право на основание чл.265, предл.второ ЗЗД при изпълнение с недостатъци, да получи разходите, необходими за поправката, какъвто е избраният от него подход.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че постановеното решение е недопустимо по съображения, че САС е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявен иск с правно основание чл.88,ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД, но от мотивите било видно, че предявеният иск е с правно основание чл.265,ал.1, предл.второ ЗЗД, по който съдът не се произнесъл. Въззивният съд следвало да обезсили решението на СГС и да върне делото за произнасяне по предявения иск. Поддържа се, че САС се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: каква сила формира заповедта за изпълнение срещу която не е подадено възражение; Формира ли се сила на пресъдено нещо и за каква част от спорното правоотношение „при липса на доказателства в това производство”; Допустимо ли е в друг процес, извън заповедния, да се претендират и защитават права, произтичащи от същото правоотношение между същите страни, но необхванати от заповедното производство. Сочи се, че обжалваното решение противоречи на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и на Решение № 137 от 15.11.2011г.по т.д.№ 927/2010г. на І т.о. на ВКС по прилагането на разпоредбата на чл.270,ал.3 ГПК-различните хипотезите на недопустимост на решенията и правните последици при такава констатация от въззивния съд..
С писмен отговор ответникът по касация [фирма] /в ликвидация/ оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът е основал претенцията си на сключен между страните договор за изработка от 12.11.2007 г. и анекс към него, по който ответникът-изпълнител е изпълнил задълженията си частично и некачествено и с оглед това неизпълнение, ищецът развалил договора /с оглед изричните уточнения/ и претендира на основание чл.88, ал.1 ЗЗД обезщетение за причинените му от неизпълнението вреди, изразяващи се в заплатени на трети лица суми за довършване на обекта. Обсъдено е, че по заявление на ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 847/07.08.2009 г., с която е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 14 136 лв., ведно със законната лихва от 03.08.2009 г., представляваща вземане по договор от 12.11.2007 г. за изработка на модулно помещение. Съобразено е, че в заявлението за издаване на заповед кредиторът е посочил, че вземането му произтича от договор от 12.11.2007 г. за изработка на модулно помещение, по който той е изпълнил задълженията си като изпълнител и е бил съставен протокол за предаване на готовия обект, но не му е било заплатено уговореното възнаграждение по договора. Констатиран е безспорният факт, че срещу заповедта не е постъпило възражение, поради което същата е влязла в сила. Изложените правни доводи са, че неподаването на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК от длъжника има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение, резултат от който е преклудиране на възможността да се оспорват фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, предмет на заповедта за изпълнение /освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК – новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства или по чл.439 от ГПК – новонастъпили факти/. Мотивирано е, че последващ процес по предявен от длъжника иск, който се основава на факти несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, е недопустим, тъй като тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта за изпълнение и са изключени от съдебна проверка /в това число и фактите, представляващи основания за нищожност, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава установеното право/. Изведено е, че при липса на подадено от ищеца възражение срещу заповедта за изпълнение, която е влязла в сила и с която е разпоредено той да заплати на ответника уговореното и незаплатено възнаграждение по договора за изработка, то предявеният иск, основан на факти /некачествено и частично изпълнение/, пораждащи право да развали договора и да търси обезщетение за вреди, е недопустим.
Като е констатирано, че обжалваното решение е недопустимо е постановено обезсилването му и прекратяване производството по делото.
Липсва основание за преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск, в която хипотеза за настоящата инстанция би възникнало задължение служебно /на основание т.1 на ТР №1/19.2010г. на ОСГТК/ да допусне обжалването за проверка дали актът страда от такъв порок. Твърденията на касатора в тази насока-относно вида на предявен и разгледан иск не съответстват на изводите в обжалваното решение. САС е посочил и възприел правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд и неговите мотиви не е съдържат констатация, че „предявеният иск е с правно основание чл.265,ал.1, предл.второ ЗЗД”. Извън горното, произнасянето по непредявен иск води до недопустимост на решението, само когато при предявен допустим иск в отклонение от диспозитивното начало съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет и обхват на търсената защита. В останалите случаи неправилната квалификация на иска обуславя неправилност на решението, като въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно възприетото от нея правно основание. Несъответно на изводите на САС е твърдението за противоречие на неговото решение с Решение № 137 по т.д.№ 927/2010г. на І т.о. на ВКС.
Формално и необосновано и без посочване по кой въпрос е заявлението за противоречие на обжалваното решение с ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването за произнасяне по въпросите дали влязлата в сила по смисъла на чл.416 ГПК заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо, съотв. за каква част от спорното право, тъй като мотивите на въззивния съд не съдържат изводи в тази насока, което изключва значимостта на поставения въпрос за изхода на делото. Не следва да бъде уважено искането за допускане на обжалването и по последната част от въпроса за възможността в съдебен процес след влизане в сила на заповедта за изпълнение да се претендират „права, необхванати от заповедното производство”. При безспорните факти: че с исковата си молба от 08.03.2010г. ищецът е претендирал обезщетение за неизпълнение на поетите с договора от 12.11.2007г. задължения на изпълнителя /некачествено изпълнение, неизпълнение в срок/, заради което през м.май 2008г.и м.юли 2008г.е сключил договори с други изпълнители за извършване вместо ответника на дейностите; че издадената заповед за изпълнение има за предмет вземане на кредитора-изпълнител по договор за изработка за възнаграждение за извършена и приета от възложителя работа; че заповедният съд е констатирал, че срокът за възражение от длъжника по издадената на 07.08.2009г. заповед по чл.410 ГПК по ч.грд. № 38854/2009г. на СРС, 40 състав, е изтекъл на 08.10.2009г. и е разпоредил на 20.10.2009г. издаването на изпълнителен лист, изводите на САС за недопустимост на иска са основани на преклудиране на правото на настоящия ищец-длъжник в заповедното производство да се позовава на факти, съществували към момента на изтичане на срока за възражение. В този смисъл „необхванатите” според касатора от заповедното производство факти са тези, които според изводите на въззивната инстанция са съществували и обективно са му били известни, но на които е пропуснал да се позове и да изчерпи по реда на изрично уредените от закона специални способи на защита – в заповедното производство, оспорвайки формално заповедта по чл.414 ГПК и въвеждайки ги изчерпателно като възражение срещу предявения от кредитора иск по реда на чл.422 ГПК, който е също част от /продължение на/ заповедното производство. При формулирането на въпросите касаторът не прави разграничение между сила на пресъдено нещо, каквато процесуалният закон не признава на заповедта за изпълнение и пресичане/преклудиране на фактите, въз основа на които длъжникът в заповедното производство следва да проведе защитата си срещу претендираното от кредитора право, респ.изискуемостта му, вкл. и за упражняване чрез възражение на потестативното право на разваляне на договора. Не е осъществена и допълнителната предпоставка, на която касаторът се позовава. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 ГПК, настъпва стабилитета на заповедта за изпълнение, проявява се /окончателно се стабилизира в хипотезата на чл.418 ГПК/ изпълнителната сила на заповедта, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В този смисъл са Определение № 956, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК при допуснато касационно обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на 1 т.о. в което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства и доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти, и Решение 781 от 25.05.2011г. по гр.д. № 12/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС
Разноски за ответника по касация не се присъждат, тъй като такива не са поискани, съотв.доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1474 от 11.07.2014г. по в.т.д.№ 1741/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: