3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 20.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 1623 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2386 от 18.12.2014 год. по т.д.№ 2081/2014 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение от 23.01.2014 год. по т.д.№ 2433/2012 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.517 ал.4 вр.ал.3 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за прекратяване на ответното дружество.
Ответникът по касация [фирма] по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор в който сочи, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение за което представя доказателства, както и списък по чл.80 ГПК.
В качеството на кредитор по парично вземане към [фирма] за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство и поради обстоятелството, че длъжникът не е погасил задължението си към взискателя, изпълнението е насочено срещу дружествените му дялове в [фирма], върху които е наложен запор. Дружеството е уведомено на 03.12.2012 год. за изявлението по чл.517 ал.4 ГПК. Тримесечният срок по чл.517 ал.3 предл.1 ГПК е изтекъл без да са били предприети действия от страна на дружеството. Овластителното постановление на ЧСИ е издадено на 29.11.2012 год. и искът по реда на чл.517 ал.3 предл.2 ГПК е предявен на 20.12.2012 год.
Първоинстанционният съд е уважил иска за прекратяването на дружеството. Въззивният съд е потвърдил решението, като крайният си извод е мотивирал с това, че са налице както процесуалните предпоставки за предявяването на иска – наличието на висящо изпълнително производство по което ищецът има качеството на взискател, задължението – предмет на изпълнителното производство не е погасено и търговското дружество, чийто едноличен собственик на капитала е дружеството-длъжник е осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника стойност на дружествения му дял. Поради това е надлежно упражнено и потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието на 280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на два въпроса: “В чл.514 ал.4 ГПК изчерпателно ли са уредени предпоставките за прекратяване на търговското дружество в хипотезата на същия член? Какви са последиците от прекратяването на изпълнителното дело (по което е наложен запорът на дружествените дялове) в хода на производството по иска по чл.517 ал.4 ГПК и не обуславя ли висящото изпълнително дело правния интерес на ищеца от водене на иска по чл.517 ал.4 ГПК” и “Задължен ли е съда до края на делото да следи за правния интерес на ищеца по иска по чл.517 ал.4 ГПК, респективно да изследва въпроса за висящо изпълнително производство, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по реда на чл.517 ал.4 ГПК?”.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Нито един от двата посочени въпроса няма качеството на обуславящ изхода на спора – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Изпълнителното производство не е прекратено, поради което и въпроса как това би се отразило на допустимостта на иска и/или на висящността на спора е без значение.
Нормата на чл.517 ал.4 ГПК е ясна и ВКС многократно е имал случай да посочи, че съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125 ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице.
Не са налице основанията за допускане на факултативния касационен контрол. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски, възлизащи на 960 лв., съобразно заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2386 от 18.12.2014 год. по т.д.№ 2081/2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 960 лв. (деветстотин и шестдесет лев, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.