О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 01.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2330 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 1946/20.05.2014г. по ч.гр.д.№ 862/2014г. на ОС-Варна, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за отхвърляне молбата на дружеството за освобождаване, на основание чл.83,ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 13497/2012г. на РС Варна.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и освобождаване от внасяне на държавна такса по подадената от [фирма] въззивна жалба поради липса на достатъчно средства за заплащането й от едноличния собственик и управител Д. П.. В представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК /липса на задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК и значимост за точното прилагане на закона и за развитие на правото/ се поддържа искане касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса подлежат ли на освобождаване от заплащане на държавна такса юридически лица на основание чл.83,ал.2 ГПК и какви доказателства е необходимо те да представят, за да се докаже финансовата им невъзможност за заплащане на такси и разноски.
Въззивният съд е потвърдил извода за неприложимост на нормата на чл.83,ал.2 ГПК по отношение на лица, осъществяващи търговска дейност, без оглед на регистрацията им /еднолични търговци или юридически лица/, тълкувайки приложимостта на тази възможност само по отношение на физическите лица съобразно изричното разпореждане на закона.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос произтича от наличието на константна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, част от която е и цитирана в обжалваното определение на въззивната инстанция и с която изводите на съда са съобразени. При тълкуване на разпоредбите на чл.83,ал.2 и чл.84 ГПК е формирано последователното становище, че подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси само физически лица, при наличие на условията, предвидени в закона- Определение № 446 по ч.т.д.№ 2300/2013г. на ІІ т.о., Определение № 581 по ч.т.д. № 2906/2013г. на І т.о., Определение № 692 по ч.т.д.№ 3625/2013г. на ІІ т.о., Определение № 755 по ч.т.д.№ 4049/2013г. на ІІ т.о. При даден отрицателен отговор на въпроса за възможността от внасяне на държавна такса да бъдат освободени лица, които имат търговско качество, поставянето на втората част от въпроса – за доказателствата, с които може да се установи финансовата невъзможност за заплащане на таксата, е безпредметно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд- Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1946/20.05.2014г. по ч.гр.д.№ 862/2014г. на ОС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.