1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 15.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2935 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответницата Б. П., действаща като [фирма] против Решение № 836 от 20.03.2014г. по в.т.д.№ 1992/2012г. на САС, ТО, 5 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 3401/2010г. на СГС са отхвърлени предявените от едноличния търговец против ДФ”З.” обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД-за присъждане на сумата 25 001лв. /част от претенция в общ размер 206 779 лв./, дължима по договор 2886/13.08.2007г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по проект 13010200150/2006г. с предмет закупуване на технологично оборудване за свинеферма в свинекомплекс [населено място], общ.П., ведно със законната лихва от 23.10.2010г., и за заплащането на сумата 500лв. /част от претенция в общ размер 22 017.43лв./-обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода 08.12.2009г.-23.12.2010г.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска се отмяната му и постановяването на друго за уважаването на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че САС се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При съществено процесуално нарушение и при отсъствие на предпоставките на ал.2 и 3 на чл.266 ГПК апелативният съд допуснал съдебно-техническа експертиза, чийто предмет съвпадал с предмета на приетата от СГС /закупеното оборудване в изпълнение на процесната инвестиция/. Позоваването е на съдебна практика, постановена по реда на чл.290,ал.1 ГПК /Решение по гр.д.№ 372/2010г. на 4 г.о., Решение по гр.д.№ 378/2009г. на 4 г.о., Решение по гр.д.№ 1884/2009г. на 4 г.о./ и на определения по чл.288 ГПК, с които касационно обжалване не е допуснато. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон е приетото от САС писмено доказателство-оригинал на Контролен лист /СИМ 4 МО 1/ от 15.07.2009г., който бил представен в заверено от ДФ „З.” копие в производството пред СГС, но при изрично искане от ищеца по чл.183,изр.първо ГПК, не бил представен нито първообразът, нито официално заверен препис. Поради несвоевременното му представяне пред СГС, в нарушение на процесуалните разпоредби, САС приел оригинала на това доказателство, на което била основана приетата също в нарушение на съдопроизводствените правила техническа експертиза. Като допълнителна предпоставка се посочват Решение по гр.д.№ 536/2010г. на 2г.о., Решение по гр.д.№ 1392/2010г. на 2г.о., Определение по гр.д.№ 1992/2013г. на 2 г.о., с което касационното обжалване е допуснато.
В писмен отговор ДФ”З.” оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е отчела, че съдилищата са сезирани с иск за реално изпълнение на задълженията на ДФ З. за заплащане на уговорената част от инвестицията на ползвателя под формата на безвъзмездна финансова помощ по одобрения проект с предмет закупуване на технологично оборудване за свинеферма в [населено място], общ.П., съгласно договор 2886/13.08.2007г. Прието е, че между страните е възникнала валидна договорна връзка, която съгласно одобрения бизнес план включва закупуването на технологично оборудване за отопление и скари за под на халета 103/1 и 103/2 в свинекомплекса, със срок на завършване на инвестицията до 31.07.2008г. Обсъдено е, че отказът от 08.12.2009г. на ДФЗ е основан на становище за съществени несъответствия спрямо договорените изисквания за финансиране-при извършена проверка било установено, че липсва обособеност и самостоятелно функциониране на проекта, както и е налице припокриване и съвместно ползване на част от закупеното оборудване. Отчетено е, че спорът по делото е съсредоточен върху въпросите налице ли е твърдяният от фонда факт на дублиране на част от оборудването с такова по друг договор /договор № 1690/2004г. с позвател същият търговец с предмет климатизация и система за сухо хранене в същия комплекс/ за финансиране със средства от ЕС, и съставлява ли това неизпълнение на уговорените задължения на ползвателя, обосноваващо валидната възможност на насрещната страна да откаже изпълнение на съответстващите й задължения да плати посочената в договора финансова помощ. Обсъдено е, че с приетото пред СГС заключение на техническата експертиза се установява, че спорните елементи от процесното оборудване /за което ДФЗ твърди, че е налице идентичност с такива от вече финансиран проект на същия ползвател/ касаят прибори за автоматично управление и регулиране на климатични инсталации /като това не са самите вентилатори и двигатели, а само приборите за управление/. Отчетено е е, че при извършения оглед на място на вещото лице не е била представена техническа и проектна документация, като представителят на ответника е заявил, че не разполага с такава; че съдебният експерт е извършил сравнение на контролните листове, съставени в хода на изпълнението на двата проекта: по договор 1690/2004г.-съответно контролен лист от 16.03.2006г. и по процесния договор-съответно по издадения в хода на проверката по изпълнението му контролен лист от 15.07.2009г.; че при извършената проверка на място е констатирана идентичност на вещите, идентичност между част от инвестицията от 2006г. /която е за вентилация/ и част от тази от 2009г. /за отопление/, извършени в едни и същи халета. Констатирано е било, че контролерите са общи, а те са сърцевината и на двете инсталации; след монтирането на първата, са купени помпите за втората и така същата система с добавените по новия проект неща заработила. С оглед на това въззивният съд е приел за доказано възражението на ответника, че е налице идентичност на част от придобитото по повод на процесния договор оборудване за отопление на хале № 103/1 и хале № 103/2 с оборудването по предходения договор за закупването на вентилационна система за същите помещения. Обсъдени са неооборените констатации на приетата експертиза, че подробно описаните в заключението елементи от новопридобитото оборудване са същите, които са монтирани по оборудването от 2006г. Счетено е, че идентичността не се заключава в простото съвпадение на вида на съответните елементи, а във факта, че става дума за едни и същи части, че двете системи работят съвместно като ядрото на оборудването е едно и също. За неоснователно е счетено възражението на ищеца, че заключението се основава изцяло на оспорения контролен лист, като е акцентирано на извършената от експерта проверка на място и съобразяване на становището му с останалите обстоятелства по делото. Обсъдено е, че приетата пред СГС експертиза не е в противоречие с назначената пред САС, доколкото предметът на двете не е идентичен. Заключението е обсъдено и е кредитирано в контекста на останалите събрани доказателства-установеното от съдебно счетоводната експертиза, приета пред СГС, че процесното оборудване е отразено като един цялостен актив, а не като отделни елементи от които е съставено /а самостоятелното осчетоводяване би индицирало липсата на дублиране/, и с оглед на факта, че ответникът не разполага с каквато и да е документация по повод на придобитото оборудване /липсата й е коментирана също и като индиция, че оборудването не е изцяло нова инвестиция/. Отчетено е, че след като предметът на договора включва предоставянето на средства за “закупуване”, то е немислимо субсидията да обхваща и части от инсталираното по проекта оборудване, които не са закупени в рамките на процесната субсидия. Обосновано е, че установеното в процеса дублиране, за което ищецът по делото не е уведомил ДФЗ, съставлява неизпълнение по смисъла на т.4.4. „б.” от договора-укриване на факти и обстоятелства относно изпълнението на одобрения бизнес-план, което влече изрично уредената възможност за фонда да откаже изплащане на помощта по договора и отказът на ответника да изпълни задължението си е в съответствие с уговореното между страните. По повод приетия като доказателство оригинал на контролния лист от 15.07.2009г. е обсъдено, че предмет на доказване по спора е не установеното в контролния лист неизпълнение на договорните задължения на ищцовата страна, а точното изпълнение от страна на ищеца на неговите задължения, обосноваващо правото му да търси насрещна престация. Изложено е, че дори и да не е съставян изобщо контролен лист, ответникът не е лишен от правото да противопостави насрещно възражение за неточно и пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора и че в тежест на страната, предявила иска си за реално изпълнение на договорно задължение да установи при условията на пълно и главно доказване факта на точно изпълнение на своите задължения по договора.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на формулиран в изложението въпрос с характеристиката на правен. Несъгласието на касатора с предприетите от въззивния съд процесуални действия по допускане на техническа експертиза не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване, след като правен въпрос, относим към тях не е изложен конкретно и ясно. Само по себе си препращането към решения на състави на ВКС, в които е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.266 ГПК не означава надлежно формулиран правен въпрос, който е основната предпоставка за възможност касационното обжалване да бъде допуснато. Не би могло общото основание и допълнителната предпоставка да са идентични. При изразяване несъгласието си с процесуалните действия на въззивната инстанция касаторът изхожда от ненамиращото опора в данните по делото твърдение, че предметът на новата експертиза е тъждествен с този на приетата пред СГС. Касаторът не държи сметка и за даденото с т.2 на ТР №1/09.12.2013г. задължително за всички съдилища указание, че когато във въззивната жалба е обосновано твърдение за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, включително и във връзка с разпределянето на доказателствената тежест /наведено от въззивника по повод възражението в отговора на исковата молба за припокриване на проекти и дублиране на вече изплатено на ищеца финансиране за същата дейност/ САС принципно е дължал даване на указания относно възможността за предприемане на процесуални действия по посочване на относими доказателства поради непълнота на доклада и дадените указания. При направено изрично искане от страната за назначаване на експертиза, допускането й не е в нарушение на процесуалните правила. Касаторът не отчита и съществуващото за съда служебно задължение за назначаване на експертиза за изясняване на въпроси за които са необходими специални знания-чл.195,ал.1 ГПК и формираната по приложението на разпоредбата задължителна съдебна практика т.10 на ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
Изразявайки несъгласието си с приемането на оригинала на приобщения като доказателство в заверен от страната препис документ-контролен лист от 15.07.2009г. касаторът игнорира обстоятелството, че искане по чл.183 ГПК за представяне на оригинала му, той не е правил. Този документ, доколкото формално носи подпис на търговеца е бил оспорен като неверен и неавтентичен. Искане по чл.183 ГПК е направено с молба от 07.07.2011г., но по отношение на друг документ-Контролен лист 08.04.2009г. Съгласно практиката на ВКС, на която самият касатор се позовава-Решение № 362 от 15.07.2010г. по гр.д.№ 536/2010г. на 2 г.о., изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане не само при изрично искане на страна по делото да бъде представен оригиналът, но и при последвало непредставяне в указан срок; при липса на първо място на изрично искане за представяне на оригинал и на следващо място-липса на определение на съда, с което се изключва писменото доказателства от доказателствения материал, съдът е длъжен да го обсъди. В Решение по т.д.№ 1598/2013г. на 2 т.о. е доразвито, че изключването на доказателството може да стане само при конкретно определен от съда срок, в който задължението да бъде изпълнено, тъй като за разлика от хипотезата на чл.193 ГПК, в разпоредбата на чл.183 ГПК такъв срок не е указан; това изключване следва да стане с изричен съдебен акт преди постановяване на съдебното решение по спора. При липсата на искане за представяне на оригинала на контролния лист от 15.07.2009г, на определение на съда, с което ответната страна е задължена да го представи в конкретно посочен срок и при липса на определение на съда преди постановяване на съдебното решение, становището на касатора за процедиране в противоречие с практиката на ВКС е несъстоятелно.
С отговора по чл.287 ГПК е направено искане за присъждане на разноски за производството. Искането е основателно-касаторът следва да заплати договореното в договора от 12.08.2014г. за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение 1 536лв., чието плащане се удостоверява с платежното нареждане от 20.08.2014г.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 836 от 20.03.2014г. по в.т.д.№ 1992/2012г. на САС, ТО, 5 състав.
Осъжда [фирма], [населено място], ул.”11-ти август”№ 2 да заплати на Д. фонд”З.” сумата 1 536 лв./хиляда петстотин тридесет и шест лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.