3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 20.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1550 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Д. И. срещу тази част на Решение № 2 от 05.01.2015 год. по гр.д.№ 1467/2014 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна му жалба срещу Решение от 18.06.2014 год. по гр.д.№ 3996/2013 год. на Софийски градски съд, І г.о. 13 с-в е приел за неоснователен (предявеният при условията на частичност) срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата над 50000 лв. и до претендирания размер от 150000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и над 2514.90 лв. обезщетение за имуществени вреди.
В частта с която претенциите са уважени до посочения размер, както и по отношение на съищеца Г. П. И., малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител П. И., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. От съдържанието на изложението може да бъде изведена тезата, че е налице противоречие в практиката на съдилищата при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Приложени са съдебни актове, съдържащи произнасяне по размера на обезщетения.
Безспорно е, че П. И. е претърпял телесни увреждания в резултат на ПТП на 17.07.2010 год. Вина за настъпилото ПТП имат както Ж. Д. – водач на л.а. „Форд” мод.”Мондео”, така и самият И., като водач на мотоциклет „Я.”, който излизайки от черен път, не е съобразил предимството на лекия автомобил и е осъществен сблъсък. Пострадал е и 5-годишния син на П. И., който той е возел на мотоциклета в разрез със забраната на ЗДвП. Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], П. И. лично и като законен представител на сина си Г. илиев е предявил преки субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.
Подържаната от ответника теза пред инстанциите по същество, е била, че претендираните обезщетения със завишен размер, както и че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на мотоциклета. При условията на евентуалност е било въведено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия П. И..
Първоинстанционният съд е приел, че е налице 80% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета. За определяне размера на обезщетението, съдът се е мотивирал с търпените болки и страдания от двамата пострадали и периода на възстановяването им. Счел е, че справедливият размер за обезщетяване на неимуществените вреди на П. И. е 120000 лв., като след редукцията по чл.51 ал.2 ЗЗД му се дължат 24000 лв. За имуществени вреди са присъдени 5629.80 лв., без да е приложена редукция. На малолетния Г. И. е присъдена сумата 65000 лв. Изцяло е уважена претенцията му за имуществени вреди.,
Сезиран с въззивните жалби на страните по спора, съставът на САС е приел равно съпричиняване на вредоносния резултат. При справедлив размер от 100000 лв., след редукция е присъдил на П. И. още 26000 лв. Редуцирал е обезщетението за имуществени вреди с 50%, увеличил е обезщетението за малолетния Г. с още 5000 лв.
Становището на съдебния състав е, че основанията по чл.280 ал.1 ГПК не са налице, произтича от следното:
Преди всичко, липсват правни въпроси, съобразени с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. Както многократно е имал случаи да посочи ВКС, това не са въпроси, отправени към съда, каквито в случая се съдържат в изложението: ”Допуснато ли е нарушение на материалния закон при прилагане на чл.52 ЗЗД?”; „Нарушен ли е материалният закон, като не се отчита вината за настъпване на увреждането?”.
Не е налице противоречие със задължителна съдебна практика или с практиката на съдилищата по правен въпрос – чл.52 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че не би могло и да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр. Доколкото идентични случай на деликт и на болки и страдания, както и на отражения върху психиката няма, така и въвеждането на единни параметри досежно размера е невъзможно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2 от 05.01.2015 год. по гр.д.№ 1467/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.