4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
С., 28.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1602 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на синдиците на [фирма]/н/ срещу Определение № 1423 от 27.04.2017г. по в.гр.д.№ 1640/2017г. на САС, ТО, 3 състав. Въззивният съд е потвърдил определението от 20.01.2017г. по т.д.№ 3632/2016г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, с което е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по делото, образувано по възражение на [фирма] по чл.66,ал.6 З. срещу неприето от синдиците вземане на компанията, до приключване на спора по т.д.№ 4844/2015г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав с предмет иск на синдиците на банката срещу „Домтех Холдинг”АГ, Княжество Л. за обявяване за недействително, на основание чл.59,ал.3 З. на прихващане, извършено от „Домтех Холдинг”.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото, тъй като произнасянето по действителността на извършените прихващания няма да се отрази върху формирането на изводите досежно установяване принадлежността на вземането, претендирано в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на Определение № 423 от 25.06.2013г. по ч.гр.д. 2798/2013 на ІІІ г.о. по въпроса „налице ли са предпоставките за спиране на делото по чл.229,ал.1,т.4 ГПК поради друго висящо производство, което се развива между различни страни и страните по делото, чието спиране се иска, няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо по другото дело /за правното значение на силата на пресъдено нещо по отношение на преюдициалността в аналогични случаи/”. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса налице ли е основание за спиране на производството по възражение на кредитор по чл.68 З. с предмет установяване принадлежността на вземане на кредитор до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по иск с правно основание чл.59 З., заведен срещу приобретателя на същото вземане по сключен договор за цесия.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
След даване ход на устните състезания по спора ищецът [фирма] е поискал спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК на т.д.№ 3632/2016г. делото поради висящо производство по т.д.№ 4844/2016г. по описа на СГС. Първоинстанционният съд е уважил искането. Сезирана с частна жалба на ответника, въззивната инстанция е констатирала, че производството по т.д.№ 3632/2016г. на СГС е образувано по предявено от [фирма] възражение по чл.66,ал.6 З. срещу решение на синдиците за оставяне без уважение възражението на [фирма] срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на обявената в несъстоятелност банка с искане за отмяната му и допълване на списъка на приетите вземания с вземането на [фирма]. Твърдението е било, че вземането е произтича от прекратени от цедента „БТК” договори за цесия от октомври 2014г., сключени с цесионера „Домтех Холдинг”АГ, Л.; че по силата на прекратяването на договорите за цесия, са възстановени правата на [фирма] върху прехвърлените с договора за цесия вземания на цедента към банката по депозитни и разплащателни сметки. Установено е, че счетеният за преюдициален спор /т.д.№ 4844/2015г. на СГС/ е по предявен от синдиците на „К.”/н/ иск с правно основание чл.59,ал.3 З. за установяване относителната недействителност на прихващането, което ответникът „Домтех Холдинг” АГ е извършил с изявление от 26.11.2014г. с придобитите по силата на договорите за цесия с [фирма] вземания срещу задължения на чуждестранното дружество към банката по договори за банков кредит. За да потвърди спирането, САС е посочил, че предмет на спряното производство е предявено от [фирма] възражение срещу решението на синдиците за отричане на правото му на кредитор на банката за вземания, предмет на договори за цесия, а предмет на висящото производство по т.д.№ 4844/2015г. е искът на синдиците на банката по чл.59,ал.3 З. срещу „Домтех Холдинг” за обявяване относителната недействителност на изявлението за прихващане на това дружество с вземането, придобито по същите договори. Решаващият правен извод е, че изходът на спора по делото, по което се претендира недействителността на изявлението за прихващане на друг кредитор със същото вземане е от решаващо значение за правилното решаване на настоящия спор, чийто предмет е установяване принадлежността на същото вземане в патримониума на първоначалния му носител, т.е. искането за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК е основателно.
Настоящият състав счита, че са доказани предпоставките за допускане на касационното обжалване по правния въпрос, обусловил извода на въззивната инстанция за необходимост от спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК. С оглед правомощията по т.1 на ТР №1/10.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният в изложението първи въпрос следва да бъде уточнен и касационното обжалване да бъде допуснато по правния проблем за предмета на спора, решението по което ще има значение като обуславящо за правилното решаване на делото, налагащо спирането му на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Обжалването следва да бъде допуснато в хипотезата на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за проверка правилността на изводите на САС със задължителната за него практика – определенията по ч.гр.д. №171/12 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определението по ч.гр.д.№ 2708/2013г. на ІІІ г.о. и по ч.т.д № 2313/16г. на І т.о. Неоснователно е искането за допускане на обжалването по втория въпрос, който е казуистичен.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, която настоящият състав споделя, връзка на обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуване правоотношението предмет на обусловеното дело; Връзка на преюдициалност между делата съществува, когато необходима за допустимостта или основателността на иска предпоставка е предмет на оспорване, респ. установяване в другото производство; Хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК е налице, когато за правилното решаване на спора е необходимо да бъде зачетено правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на решението по обуславящото дело.
С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното определение е неправилно.
Въпросът за валидността на прихващането не е част от спорното право, не е част от предмета на производството по т.д.№ 3632/2016г., по което съдилищата са постановили спиране. Той не е въведен от ищеца, респ. не е включен като довод/възражение с отговора на ответника. В отговора прихващането е отбелязано като факт, без обаче да е посочена връзката му със спора за съществуването на вземане на ищеца срещу несъстоятелната банка в резултат на прекратяването на договорите за цесия. Ищецът сам е посочил в становището си по повод отговора на исковата молба /л.309 от материалите по т.д. № 3632/2016г./ „извършеното от Домтех Холдинг АГ прихващане по никакъв начин няма да окаже влияние върху развалянето на договора за цесия и легитимирането на БТК като титуляр на вземането срещу К./н/”. Следователно, произнасянето по т.д.№ 4844/2015г. не е от значение за допустимостта и основателността на иска по т.д. № 3632/2016г., нито пък т.д.№ 4844/2015г. има за предмет правоотношение, чието съществуване е предпоставка за съществуването на спорното право по спряното дело. Правната последица от уважаването на иска по т.д.№ 4844/2015г. е установяване недействителността по отношение на кредиторите на извършеното прихващане, но не и въпросът за прекратяване на договорите за цесия. Видно от първоинстанционното решение по това дело /други книжа като искова молба, отговор и др. не са приложени/, но и страните не твърдят обратното, извън предмета на спора по т.д.№ 4844/2015г. е прекратяването на договорите за цесия; в това производство не е предмет на оспорване или установяване прекратяването им. Основанието на предявения иск по чл.59,ал.3 З. е твърдението за придобиване на вземането от кредитора преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, към който момент той е знаел за неплатежоспособността на банката. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по т.д.№ 4844/2015г. на СГС относно действителността на прихващането няма да има значение за правилното решаване на спора относно принадлежността в патримониума на [фирма] на вземанията, с които е извършено прихващането и които този ищец твърди, че са му реституирани с обратна сила след развалянето/прекратяването на договорите за цесия. Следователно, за правилното решаване на спора не е необходимо да бъде зачетено правоустановителното действие на СПН, която ще се формира при уважаване на иска по т.д.№4844/2015г. по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, поради което не съществува процесуална пречка производствата по двете дела да се развият самостоятелно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 1423 от 27.04.2017г. по в.гр.д.№ 1640/2017г. на САС, ТО, 3 състав и потвърденото с него определение от 20.01.2017г. по т.д.№ 3632/2016г. на СГС, ТО,VІ-2 състав за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Връща делото на СГС за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: