5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№421
София, 02.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание ня двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1978 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, предложение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца „Първа инвестиционна банка”АД срещу определението, постановено в открито съдебно заседание от 17.04.2019г. по в.т.д.№ на САС, ТО, в частта за прекратяване на съдебното производство по евентуалния иск с правно основание чл.21,ал.2 ЗЗД, предявен от банката срещу Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието за осъждането на АРІА като длъжник по заложено вземане по договори за особен залог на вземане, спрямо които е пристъпено към изпълнение, да заплати сумата 31 784 963.09 евро. Възивната инстанция е прекратила производството по делото по този иск /както и по главния осъдителен иск срещу същия ответник по чл.44а,ал.2 ЗОЗ/ поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавната такса за първоинстанционното и за въззивното производство. Като необжалвано е влязло в сила определението за прекратяване на производството по главния осъдителен иск по чл.44а,ал.2 ЗОЗ.
С частната жалба се иска отмяна на определението в обжалваната част. Твърдението е, че то е очевидно неправилно, респ.неправилно поради нарушение на процесуални закон и необоснованост, тъй като апелативният съд приел, в противоречие с разпоредбата на чл.72 ГПК в приложимата за спора редакция, съобразно момента на предявяване на исковата молба – преди изменението ДВ бр.86/2017г., че е необходимо внасянето на държавна такса за разглеждането на основен и евентуален иск. Подържа се, че съобразно направените уточнения, ищецът е поддържал, че желае производството по делото да продължи по предявения главен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и по предявения евентуален иск с правно основание чл.21,ал.2 ГПК, за които искове внесените държавни такси да бъдат отнесени. Посочва се, че внесените вече в бюджета такси са в размер достатъчен за покриване и на държавната такса върху сумата, с която цената на евентуалния иск надвишава тази на главния поддържан конститутивен иск.
В писмен отговор насрещната страна Министерството на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенцията за плащане и участие в земеделието поддържа становище за оставяне на частната жалба без уважение.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Произнасянето от настоящата инстанция по съществото на подадената частна жалба не е обвързано от наличието и обосноваването на основанията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Тя е насочена срещу определение на апелативния съд и подлежи на разглеждане по процесуалния ред на чл.274,ал.2, предл.първо ГПК.
С исковата молба са били предявени: иск по чл.135 ЗЗД срещу страните по атакуваната сделка – „Ви Ем Корпорейшън” ЕООД София и АРІА; осъдителен иск срещу АРІА по чл.44а,ал.2 ЗОЗ за сумата 31 784 963.09 евро, съединени в условията на евентуалност с осъдителен иск срещу АРІА по чл.21,ал.2 ЗЗД за същата сума.
Въззивната инстанция е констатирала в протокола от съдебното заседание, проведено на 27.02.2019г., че първоинстанционният съд неправилно е приел, че искът по чл.135 ЗЗД е неоценям и че внесената за първоинстанционното производство и за въззивното производство държавна такса е определена само върху цената на осъдителната претенция – върху сумата 31 784 963.09 евро. Мотивирала е, че „и при настоящата редакция на чл.72 ЗЗД държавната такса следва да бъде събрана по същия начин, тъй като трите иска не са насочени към защита на един интерес, а се целят два отделни резултата – относителна недействителност и заплащане на парична сума“. На ищеца са дадени указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба и указания за внасяне на държавна такса за първоинстанционното и въззивно производство. Във връзка с указанията е постъпила на 13.03.2019г. молба от ищеца, по повод на която, с определение от закрито заседание от 01.04.2019г., съставът на САС е възприел доводите на банката, че дължимата държавна такса по иска по чл.135 ЗЗД следва да се определи на база размера на оспорваното плащане /22 033 854.39 евро по договор от 04.09.2012г., насочен срещу двамата ответници/ и е 1 723 778.94лв. за първоинстанционното производство, съответно 861 889.47лв. за въззивното. По отношение на осъдителните искове /главен и евентуален/ всеки с цена 31 784 963.09 евро, е определил държавна такса съответно 4% и 2% върху сумата 31 784 963.09 евро – или 2 486 639.37 лева за първоинстанционното производство и 1 243 319.69лв. за въззивното. При констатацията, че внесените като държавни такси суми са: общо 2 486 639.38лв. за първоинстанционното и 1 243 319.69лв. за въззивното, с това определение е изменено определението от 27.02.2019г. и на ищеца са дадени указания за представи доказателства за внесена по сметката на СГС държавна такса още 1 723 778.94лв. и още 861 889.47лв. за въззивното производство. Съгласно предоставената от съда възможност, с молба от 15.04.2019г. ищецът е уточнил, че внесената към бюджета на СГС държавна такса до размер на 1 723 778.94лв. е за разглеждането на главния иск по чл.135 ЗЗД, а разликата от 1 723 778.94лв. до общо заплатената 2 486 639.38лв – 762 860 лв. е държавна такса за разглеждането на евентуалния иск по чл.21,ал.2 ЗЗД, предявен за сумата 31 784 963.09 евро, определена на база разликата, с която цената на евентуалния иск надвишава тази на главния конститутивен иск. Поискал е бъде разпределена в същата пропорция и внесената по сметката на САС държавна такса за въззивното производство.
С обжалваното определение съставът на САС е счел, че не са отстранени недостатъците по отношение на държавната такса по иска по чл.44а,ал.2 ЗОЗ и по евентуалния иск. Посочил е, че за тези два осъдителни иска – главен и евентуален се дължи една държавна такса, но остатъкът от внесената такса – 762 860 лв. не е достатъчен да покрие дължимият размер, определен на база цената на иска – 31 784 963.09 евро.
Настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно:
Съобразно разпоредбата на чл.73,ал.3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие -дължимостта й се определя според действащия закон към релевантния момент по чл.73,ал.3 ГПК. Настоящата искова молба е подадена през 2014г., към който момент е действала първоначалната редакция на чл.72 ГПК /ДВ бр.59/2007г./ , според ал. 2 на която, за предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса по за един иск. На последващото изменение на чл.72 ГПК /ДВ бр. 86/2017г./ не е придадено обратно действие и то е неотносимо към дължимостта на държавните такси по предявените от банката искове. Поради това неправилни са изводите в определението 27.02.2019г., с което исковата молба е била оставена без движение, основани на действащата редакция на чл.72 ЗЗД че „държавната такса следва да бъде събрана по същия начин, тъй като трите иска не са насочени към защита на един интерес, а се целят два отделни резултата – относителна недействителност и заплащане на парична сума“.
Както се посочи, и главният Павлов иск, предявен срещу страните по сделката, е съединен в условията на евентуалност с осъдителен иск по чл.21,ал.2 ЗЗД, насочен срещу единия от ответниците по конститутивния иск. Следователно, налице е хипотезата на чл.72,ал.2 ГПК в приложимата редакция – ДВ бр.59/2007г., независимо, че не е налице пълна идентичност на страните по главния и по евентуалния иск. От значение е, че ответникът по главния иск – Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието за осъждането на АРІА /задължителен другар на другия ответник/ е ответникът по евентуалния. Държавната такса се дължи за един иск с тази особеност, че цената на евентуалния иск е по-висока, но разликата между държавната такса, дължима за евентуалния иск с по-висока цена, е внесена.
След като въззивната инстанция е уважила искането на ищеца и му е предоставила възможност да посочи по кой от предявените искове следва да бъде зачетена като внесена заплатената по делото държавна такса и ищецът е упражнил правото си да уточни, че таксата е за главния иск по чл.135 ЗЗД и за евентуалния /за тази негова част, която надхвърля цената на главния/, съставът на САС не е имал основание да върне исковата молба, с която е предявен евентуалният иск. При направените от ищеца уточнения за поддържаните искове и отнасяне на внесените такси за тях, по делото е останала невнесена държавната такса единствено по кумулативно съединения с иска по чл.135 ЗЗД главен осъдителен иск по чл.44а,ал.2 ЗОЗ, производството по което е прекратено. При постановяване на обжалваното определение съставът на САС не е отчел обстоятелството, че искът по чл.21,ал.2 ЗЗД е предявен в условията на евентуалност спрямо главните искове, т.е. и спрямо главния иск по чл.135 ЗЗД, нередовностите на който /внасянето на държавната такса/, са отстранени. За предявените главен иск по чл.135 ЗЗД и за евентуалния иск по чл.21,ал.2 ЗЗД държавната такса се определя по реда на чл.72 ал.2 ГПК ред ДВ 59/2007г. – дължи се държавна такса по един иск с посочената особеност, произтичаща от разликата в цената на главния иск и на евентуалния иск, която разлика е внесена.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на САС за по-нататъшни процесуални действия.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определението, постановено в открито съдебно заседание от 17.04.2019г. по в.т.д.№ на САС, ТО, в частта за прекратяване на съдебното производство по евентуалния иск с правно основание чл.21,ал.2 ЗЗД, предявен от „Първа инвестиционна банка”АД срещу Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието за заплащане на сумата 31 784 963.03 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: