5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 08.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2182 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата С. Н. М. против Решение № 763 от 16.04.2015г. по в.гр.д.№ 239/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав в частта, с която след отмяна на решението по гр.д.№ 11841/2013г. на СГС за уважаването на иска по чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000лв., е постановено друго за отхвърлянето му до уважения от СГС размер 124 000лв., както и в частта за потвърждаване на същото решение за отхвърлянето на иска за разликата до предявения размер 200 000лв. и в частта за присъдените разноски на ответното застрахователно дружество.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за присъждане на обезщетението за морални вреди в предявения размер със законните последици. Твърдението е за неправилно приложение на материалния закон-чл.51,ал.2 и чл.52 ЗЗД, липса на обективна преценка на събраните по делото доказателства и необоснованост на изводите за наличие на съпричиняване.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК е посочен въпросът за приложението на материалноправната разпоредба на чл.51,ал.2 ЗЗД- Предпоставка ли е за извод на съда за наличие на принос, несъобразяването от страна на пострадалия със субективните възприятия на деликвента-водач на товарния автомобил, предприел маневрата, като в конкретния случай въззивният съд е приел, че приносът на ищцата в размер на ? се дължи на обстоятелството, че не е съобразила, че видимостта на водача от кабината на товарния автомобил с оглед на ръста й, е почти нулева, и че тя е минавала непосредствено пред кабината в момент, в който шофьорът е предприел маневра, свързана с повече внимание в другата посока. Предпоставка ли е за извод на съда за наличие на принос, изразяващ се във „внезапно навлизане в платното“ за движение, предприетото преминаване пред спрял автомобил от пешеходец и това да определи негов принос в размер на 50%. Може ли да се приеме за внезапно навлизането на пътното платно от страна на пешеходката само защото тя не е съобразила поведението на водача на товарната композиция, а именно включен двигател и подаден ляв мигач въпреки, че автомобилът е бил в покой. Какво следва да бъде приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД за отговорността при съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал, в случай на обективна невъзможност от страна на пострадалия да спазва правилата на ЗДвП. Допълнителната предпоставка по т.1 е въведена с позоваване на конкретни съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Твърдението е, че пешеходката не е пресичала пътното платно, а е премилала пред спрелия камион, за да достигне до дома си, минала е отдясно, от която страна подаденият ляв мигач не е бил видим, а това, че пътното средство е било със запален двигател, е без особено значение, тъй като преди пострадалата пешеходка и други пешеходци са преминали на същото място. Изложени са и твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД с позоваване на противоречие на обжалваното решение с цитирани съдебни актове. С позоваване на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: следва ли за правилното приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди да се отчете и начинът на настъпване на произшествието /влачене на пострадалото лице повече от 87 метра под гумата на товарния автомобил при което са нанесени тежки телесни увреждания/.
От насрещната страна [фирма] е постъпил отговор, в който се поддържа, че не са изложени основания за допускане на касационното обжалване и че жалбата е неоснователна.
Безспорно е по делото, че ищцата, родена 1957г. е пострадала като пешеходка на 27.12.2012г. в района на мястото, където живее- [улица], [населено място] – била е ударена от товарен автомобил –влекач „Скания“, който се е намирал в спряло положение в крайпътното отклонение пред магазина в селото. Поради натрупан сняг на тротоара, пешеходката навлязла в пътното платно отдясно непосредствено пред влекача, който потеглил в този момент, блъснал я, и я повлякъл по платното. Безспорни са били нанесените й увреждания: травматичен шок, съчетана травма на главата, гръдния кош, корема, таза, мозъчно сътресение, контузия на белия дроб, счупване на срамната кост, на лявата раменна кост, смачкване на дясна подбедрица и бедро; безспорни са и трайните последици: ампутация на десен долен крайник, обезобразяване на левия долен крайник, трайно затруднено движение. Безспорно е установено противоправното поведение на водача на лекия автомобил-воденото срещу него наказателно производство е приключило с одобрено от съда споразумение, с което той се е признал за виновен за нарушение на правилата за движение и за причиняване на тежка телесна повреда на ищцата. Не е имало и спор относно застрахователното покритие по ЗЗГОА от ответното застрахователно дружество. Сезирана с въззивна жалба на двете страни, въззивната инстанция е приела, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди е 180 000лв. Счела е, че е налице принос от нейна страна за настъпването на вредите, тъй като е извършила множество нарушения на правилата за движение /чл.108,чл.113 и чл.114 ЗДвП/, изразяващи се във внезапно навлизане в пътното платно на необозначено място, без да съобрази поведението на водача –включения двигател и подадения мигач, както и без да съобрази, че видимостта от кабината е почти нулева с оглед ръста й, и с оглед на обстоятелството, че е минавала покрай кабината, в момент на предприемане на маневра, при която вниманието на шофьора е насочено наляво – в посоката на навлизане на автомобила в платното. Съставът на САС е приел, че обстоятелството, че пешеходката не е имала възможност да ползва тротоара е без значение и не изключва противоправността в поведението й, което обективно е допринесло за настъпване на удара и то в степен превишаваща приноса на водача. Обсъждайки, че изискванията към последния са по-завишени, отговорността е разпределена в равна степен, което е обусловило присъждането на обезщетение за търпените болки и страдания в размер на 90 000лв., съответно частичната отмяна на решението за уважаването на този иск и потвърждаване на същото в частта за отхвърлянето му за разликата до претендирания размер.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретен въпрос с характеристиката на правен по смисъла на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените проблеми във връзка с приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД са фактически обусловени и са твърдения за неправилност на решението, които са ирелевантни за общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, която касаторът е длъжен да въведе под формата на конкретен въпрос с характеристиката на правен. Въпросите са по фактите и по правилността на решението, а не по приложението на конкретна правна норма. Извън горното, въззивната инстанция не е вменила в задължение на ищцата да се съобрази със субективните възприятия на делинквента, а е посочила, че е следвало да отчете обективния факт, че камионът е с бил с работещ двигател-т.е. да се увери, че навлизането й в пътното платно няма да съвпадне по време с потеглянето на машината. Съпричиняването е изведено от навлизането в пътното платно внезапно и непосредствено пред камион с работещ двигател и включен ляв мигач, като при крайния извод за конкретния принос е отчетено към отговорността на водачите. ВКС многократно е акцентирал в постановената практика по чл.290 ГПК на обективния характер на съпричиняването. Не съответства на фактическите изводи на въззивната инстанция твърдението, че ищцата е била в обективна невъзможност да спазва правилата за движение по ЗДвП-в случая поради наличие на препятствие на тротоара от натрупан сняг; мотивите на САС са в смисъл, че при полагане на грижа са собствената си безопасност, ищцата би могла безконфликтно да премине по пътното платно, уверявайки се, че спрелият камион не предприема потегляне, а не да навлезе внезапно на платното и в непосредствена близост пред работещата машина. Обстоятелството, че други пешеходци са преминали пред камиона преди ищцата не е аргумент за освобождаването й от задължението да се съобразява с условията, при които предприема рисково навлизане в платното. По последния от поставените в изложението въпроси относно възможността за намаляване на обезщетението е налице задължителна съдебна практика, която макар да не е обсъждана от САС, постановеният от него акт като краен резултат е съобразен – Решение № 200 от 13.11.2012г. по т.д.№ 249/2012г. на ІІ т.о. – налице е съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД на вредоносния резултат от самия пострадал и в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП /като е посочена възможността по отношение на редуцираната поради приноса на увредения част от общото обезщетение, да се търси отговорност от правният субект, отговорен да поддържа чисти и достъпни местата за движение на пешеходците, съобразно неговото допринасяне за настъпването на вредите/. Следователно, дори да е правилна тезата, че ищцата е била в обективна невъзможност да спази правилата да движение, нейният обективен принос за настъпването на вредите не може, съгласно разрешението, дадено в акта по чл.290 ГПК, да бъде изключен; в тази хипотеза при определяне на обезщетението не може да бъде дерогирано правилото на чл.51,ал.2 ЗЗД.
Не е доказана и общата предпоставка за допускане на обжалването по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД. Критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. По последния въпрос за съобразяване начина на настъпване на произшествието САС не се е изложил самостоятелни мотиви, но не е отрекъл необходимостта от съобразяването и на това обстоятелство при определянето размера на цялостно обезщетение от 180 000лв.
С оглед на изложеното, безпредметно е обсъждането на въведените от касатора допълнителни предпоставки.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 763 от 16.04.2015г. по в.гр.д.№ 239/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: