1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 20.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1582 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма] против Решение № 458 от 16.12.2014г. по в.гр.д.№ 387/2014г. на ОС Кюстендил, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1267/2013г. на РС Кюстендил за отхвърлянето на иска по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на [фирма] съществуването на вземане на [фирма], произтичащо от запис на заповед от 01.06.2007г. за сумата 61 955.28евро с падеж на предявяване, издаден от [фирма] и авалиран от [фирма], за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 1749/2012г. на РС Кюстендил за сумата 11 796.91 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-31.08.2012г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон /чл.20,чл.121,чл.138 ЗЗД и чл.304 ТЗ/ и поради необоснованост, иска се отмяната му и уважаване на иска. Твърдението е, че по договора за финансов лизинг и въз основа на записа на заповед лизингополучателят и [фирма] отговарят солидарно, поради което между кредитора-лизингодателя и солидарния длъжник-дружеството е установена отделна облигационна връзка и то носи самостоятелна отговорност за изпълнение на общото задължение.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по два материалноправни и един процесуалноправен въпрос: 1/ Когато едно лице се е подписало под договора като солидарен длъжник, придобива ли някакво качество по него и ако да, какво-на солидарен длъжник по смисъла на чл.121 сл.ЗЗД или на поръчител по смисъла на чл.138 сл. ЗЗД; 2/ Налице ли е солидарна отговорност към кредитора, когато лицето, подписало се като солидарен длъжник, е различно от лицето-главен длъжник; 3/ Когато вземането, предмет на установяване с иска по чл.422 ГПК е основано на запис на заповед, авалиран от ответника и издаден за обезпечение на задължението по каузалното правоотношение и последното е изследвано от съда „ и в тази връзка вземането е напълно доказано“, нужно ли е съдът да изследва дали авалистът е страна по каузалното правоотношение или това е ирелевантно, тъй като задълженията произтичат от качеството му на авалист, а не на страна по договора, обезпечен със записа на заповед. По първите два въпроса въведената допълнителна предпоставка е по т.2 на чл.280 ГПК-противоречие между обжалвоното решение и решението по гр.д.№ 6342/2012г. на СРС, Решение по гр.д.№ 1900/2013г. на РС Габрово, по гр.д.№ 167/2013г. на ОС Хасково и по т.д.№ 301/2012г. на ОС Добрич. Искането за допускане на обжалването по третия въпрос е основано на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като касаторът посочва, че той е важен за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като често авалистът по записа на заповед не е страна по каузалното правоотношение, за обезпечението на което е издаден и авалиран записа.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Въззивната инстанция се е присъединила към изводите на първоинстанционния съд, че ответното дружество няма качеството на съдлъжник като лизингополучател по договора за финансов лизинг, по отношение на който е било безспорно, че е обезпечен с издадения от лизингополучателя ЕТ С. С. Ш.“ и авалиран от ответника запис на заповед, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. При тълкуването на договора, който е подписан от представител на [фирма] като солидарен длъжник е прието, че дружеството няма права по този договор /право на ползване на лизингованата вещ/, поради което за него не са възникнали задължения при условията на солидарност в качеството му на лизингополучател; той не е главен длъжник; правното му положение се определя на база качеството, което е имал при сключването на лизинга, а търсеното задължение към момента на подаване на заявлението не е било налице. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, че участието на [фирма] в договора за лизинг е единствено с цел да гарантира задълженията на лизингополучателя и да отговоря пред лизингодателя за изпълнението им, с което е обосновано, че правоотношението между ищеца и ответното дружество притежава всички белези на договора за поръчителство. Мотивирано е, че в резултат на договорните клаузи и на основание разпоредбата на чл.141,ал.1 ЗЗД е поета солидарна отговорност с лизингополучателя спрямо ищеца, приложение намират правилата на солидарната отговорност – кредиторът на основание чл.122,ал.1 ЗЗД може да иска изпълнение на цялото задължение от който и да е от съдлъжниците. Счетено е, че договорът за поръчителство е прекратен на основание чл.147,ал.1 ЗЗД поради изтичане на срока и бездействие на кредитора – неспазване на шестмесечния срок; сумите, предмет на предявения установителен иск са били дължими към датата на прекратяване на лизинговия договор-10.06.2010г., а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срещу двамата длъжници е подадено на 31.08.2012г. От това е изведен същественият за изхода на спора правен довод, че отговорността на ответника като поръчител е прекратена, той е освободен от задълженията си по договора – не отговаря както по каузалното правоотношение така и на основание обезпечаващото го менителнично поръчителство. С позоваване на решението по т.д.№ 213/2010г. на 2 т.о. е обосновано, че авалистът може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, когато е страна по него, както е в процесния случай.
При тези изводи на съдилищата първите два въпроса в контекста на солидарността са безпредметни, защото е прието възникването на солидарна отговорност за ответното дружество. Отговорът по втората част на първия въпрос относно това дали солидарността има за източник договор за поръчителство е предопределен от съдържанието на съглашението между кредитора и съдлъжника, т.е. въпросът не е правен, а хипотетичен и отговорът му е обусловен от клаузите на конкретния договор и характера на поетите с него задължения. Изводите на съдилищата не са обусловени от прието за невъзникнало за [фирма] солидарно задължение. Инстанциите изрично са признали качеството на съдлъжник на ответното дружество, а правните изводи за отхвърлянето на иска са основани на становището, че то е поръчител на лизингополучателя и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД за прекратяване на поетото задължение поради бездействие на кредитора и изтичане на 6 месечния срок от падежа на задължението за плащане по лизинговия договор, считано от прекратяването му. Отсъства и въведената от касатора допълнителна предпоставка-първите две цитирани решения на СРС и на Габровския РС макар и по идентични казуси не съдържат произнасяне по въпроса за качеството на солидарния длъжник, гарантирал изпълнението на задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг и за приложението на разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че с тези решения исковете на касатора са били уважени, а настоящият иск-отхвърлен, не е достатъчно за формиране на противоречива съдебна практика след като правните изводи, включени в предмета на спора и обусловили изхода му, не са по един и същ правен въпрос. Същевременно липсват данни решенията по последните две дела- на Добрички и Хасковски ОС да са влезли в сила, поради което те не могат да бъдат основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по третия въпрос. Той е предпоставен от твърдението на касатора, че вземането по изследваното от съда каузално правоотношение /въведено от него в предмета на спора/ „е напълно доказано“-факт, който съдилищата са отрекли като изрично са приели, че поръчителството е било прекратено към датата на подаване на заявлението, послужило като основание за издаване на заповедта. При формулирането на въпроса /който е и неясен/ касаторът не държи сметка за правните изводи на съдилищата, че авалистът е страна по въведеното в исковата молба каузално правоотношение, поради което с оглед задължителната практика на ВКС може да противопоставя възражения, основани и произтичащи от договора за лизинг, и че същевременно по каузалното правоотношение той има качеството на поръчител, от което произтича приложимостта на разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД. Изводите в потвърденото от въззивния съд решение са в синхрон и с указанията по т.4-б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разноски за насрещната страна не се присъждат-не са искани и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 458 от 16.12.2014г. по в.гр.д.№ 387/2014г. на ОС Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: