6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 17.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1868 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4485 от 3.ІV.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 541 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 18.ІІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 4293/2014 г., с което този застраховател е бил осъден – на основание чл. 238, ал. 1-във вр. чл. 231, ал. 1 КЗ – да заплати на К. В. И. от [населено място] сума в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховане от 30.ІХ.2010 г., сключен между този търговец и Б. асоциация на ръководителите на полети „Б.” за настъпилото на 9.ІІІ.2011 г. застрахователното събитие „постоянна загуба на правоспособност на ръководител полети”, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от завеждане на делото (21.ХІ.2012 г.) и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху същата – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за периода от 1.VІІІ.2011 г.-19.ХІ.2012 г., а също и съдебно-деловодни разноски за двете инстанции – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – в размер общо на 20 625 лв.
Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на К. В. И. от [населено място] да се отхвърлят – като неоснователни, ведно с присъждането на всички направени от търговското д-во деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по един материалноправен и един процесуалноправен въпрос, като и двата имали значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1./ Дали съществуването на заболявания у застрахования ищец, датиращи отпреди сключването на застрахователния договор и довели до неговата трайна нетрудоспособност в периода на действие на застраховката, позволяват да се квалифицира настъпилото събитие като „застрахователно” – предвид изискването на § 1, т. 2 ДР на КЗ за несигурност и неизвестност от накърняване на благо на застрахования?; 2./ Следва ли въззивният съд при тълкуване на застрахователния договор съобразно чл. 20 ЗЗД, при наличието на Общи и специални условия в него, да извърши съпоставка и анализ на всички относими текстове, вкл. тези от специалните и от Общите условия, с цел установяване на общата воля на страните по сделката и целта на договора?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация К. В. И. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на платения адвокатски хонорар от 4 900 лв., съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.V.2015 г. Инвокиран е довод, че нито един от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 2 ГПК към жалбата два правни въпроса не отговаря на критерия за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на застрахователното акционерно дружество „А.”-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да осъди застрахователя настоящ касатор да заплати на К. В. И. от [населено място] горните суми, САС последователно е разграничил, че основното спорно обстоятелство в процеса е било това дали загубата на правоспособност за ръководител на полети от страна на ищеца представлява застрахователно събитие, както „и представлява ли същото покрит риск по смисъла на сключения застрахователен договор от 30.ІХ.2010 г. – предвид възражението на ответника, че не е налице една от двете кумулативни предпоставки въз основа на които застрахователното събитие се счита за настъпило – а именно, че загубата на лиценз за ръководител на полети в конкретния случай се явява пряка и непосредствена последица от заболяване, което не е настъпило и не се проявило за първи път в срока на действие на застрахователния договор, а значително по-рано”. Тълкувайки „действителната обща воля на страните” по процесния застрахователен договор въззивната инстанция е приела, че надлежно са се осъществили и трите кумулативно предвидени предпоставки, а именно: решение на Комисията за авиационно-медицинско освидетелстване /КАМО/ за определяне на застрахованото лице като негодно да извършва дейността на ръководител на полети; заболяване „настъпило или проявило се” в срока на застраховката; причинна връзка между решението на КАМО за определянето на негодността и конкретното заболяване, с оглед клаузата по чл. 2 от застрахователния договор, че последното следва само по себе си, пряко и независимо от никаква друга причина, да е довело до загуба на медицинска годност за извършване на тази дейност и следователно – до загуба на лиценза за нея.
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай застрахователят настоящ касатор не е навеждал доводи в нито един от двата аспекта на това единно основание за допустимост на касационния контрол по повод на който и да е от двата релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му правни въпроси.
В заключение, специално във връзка с втория правен въпрос /за приложението на чл. 20 ЗЗД/, ще следва да бъдат взети предвид и мотивите, изложени към т. 1 от същото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, според които материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Погрешното отъждествяване от застрахователя настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация искане за това, софийското застрахователно акционерно д-во „А.” ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81-във вр. чл.- 78, ал. 3 ГПК – да заплати на И. сума в размер на 4 900 лв., представляваща равностойността на платен от последния хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 18.V.2015 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 541 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 18.ІІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 4293/2014 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Застрахователно акционерно дружество „А.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация К. В. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. VІІ, СУМА в размер на 4 900 лв. (четири хиляди и деветстотин лева), съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 18.V.2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2