3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
P
№ 160
София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА………..……. и с участието на прокурора ……………………….……………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1452 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6526/8.ІV.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против разпореждане № VІ-1450 на Бургаския ОС, ГК, от 18.ІІІ.2015 г., постановено по гр. д. № 1344/2014 г., с което е била върната касационната жалба (с вх. № 2572/11.ІІ.2015 г.) на този търговец срещу постановеното по същото дело въззивно решение № VІ-120/19.ХІІ.2014 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК търговецът частен жалбоподател претендира отменяването му и – след установяване, че релевантните указания на въззивния съд, дадени по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК, са били изпълнени своевременно – делото да бъде върнато на същия състав на Бургаския ОС за по-нататъшно надлежно администриране на тази редовна касационна жалба. Инвокират се доводи, че въззивният съд се е позовал „единствено и само на удостоверителното изявление по чл. 44, ал. 1, изр. 1-во ГПК на връчителя Я. от СГС и е направил погрешен извод, че срокът (за изпълнение на указанията – бел. на ВКС) е изтекъл на 11 март 2015 г.”
Ведно с частната жалба е представено като писмено доказателство и едно „уведомление” от И. В. Я., на длъжност „призовкар в СГС”, видно от което е, че тя погрешно била удостоверила датата на връчване на съобщението за изготвено разпореждане за отстраняване на нередовности по касационната жалба – 4.ІІІ.2015 г., вместо действителната такава – 9 март с.г.
Разпитана в процесуалното й качество на свидетел в настоящето производство съдебната връчителка Я. обяснява следното:
1. На намиращата се на гърба на документа на лист 84 (в кориците на досието на Бургаския ОС по гр. дело №1344/2014 г.) разписка за връчено съобщение за изготвяне на въззивното решение неин бил подписът за „връчител”, положен на фона на син отпечатък от личния й печат с текст: „И. В. Я., призовкар в СГС”. В горната част на същия документ, където е посочена ръкописно със син цвят датата на връчването му на получателя адвокат Д. Ц., попълването е извършено от последната и – поради нечетливост на почерка й, датата следвало да се чете като „девети януари” 2015 г., а не „04.01.2015 г.”;
2. Съответно на гърба на намиращата се на лист 11 от преписката за връщане на касационната жалба на настоящия частен жалбоподател /в червени корици/ разписка за връчване на препис от разпореждане на ОС-Бургас за оставянето на тази касационна жалба без движение поради констатирани недостатъци, подписите на същия връчител на фона на син отпечатък от личния му печат с текст „И. В. Я., призовкар в СГС” са два: досежно удостоверяване факта на връчването на този документ на адвокат Д. Ц., както и най-отгоре, върху заглавието „Разписка”, ведно с ясно посочената от самата Я. дата „04.03.2015 г.”, когато пък станало отчитано на връчването в нарочната книга по чл. 61 от действащия Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища”. Освен твърдението си, че в случая тя била антидатирала това свое отбелязване в посочената книга за връчените призовки, свидетелката Я. отново коментира почерка на адвокат Д. Ц. като нечетлив досежно изписването на числото от месеца, когато последната е получила въпросния препис от разпореждането по чл. 285, ал. 1 ГПК, като цифрата „четири” следвало всъщност да се чете като „девет”.
При извършената от настоящия състав на ВКС съпоставка между тези показания на свидетелката Я. в горното й длъжностно качество, от една страна, и – от друга, твърдението й в т. нар. от нея „Уведомление” от 14.ІV.2015 г., адресирано до ОС-Бургас и с копие до ВКС, според което тя лично, а не адв. Ц., „погрешно удостоверила датата на връчване на съобщението за изготвено разпореждане за отстраняване на нередовности по касационната жалба – 04.03.2015 г., вместо 09.03.2015 г.” – обстоятелство, което тя могла да установи „след сравняване с други призовки, подписани от адвокат Д. Ц., колега в кантората на адвокат С. Р., пълномощник на” търговеца настоящ частен жалбоподател, се налага извод, че тези показания са недостоверни. Това е така, тъй като и в двата горепосочени случая – през януари и съответно през м. март на 2015 г., може да се констатира, че визираната като „получател” адв. Д. Ц. изписва числото „4” по един и същи начин, който не позволява то да бъде сбъркано с числото „9”. Отделно от това и съгласно чл. 83, ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища „връчването се удостоверява с подпис на призовкаря, под който се изписват четливо трите му имена и датата на връчването”. Следователно негово /на връчителя, респ. „призовкаря”/ е нормативното задължение за четливо изписване на датата на връчване, а не на получателя на съответните съдебни книжа. Още повече, когато в изпълнение на това свое задължение той очевидно е улеснен с използването на личен печат, съдържащ името и длъжността му. В заключение, налице по делото е годно вторично удостоверяване от самия връчител на датата, на която той е връчил на адв. Д. Ц. препис от релевантното за изхода на настоящия спор разпореждане на Бургаския ОС по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, по несъмнен начин потвърждаващо, че това е станало именно на четвърти март 2015 г. Обяснението на свидетелката, че вследствие претовареност тя не е могла да отчете призовките в дневника същия ден, когато ги е връчила, а могла да стори това 5-6 дни по-късно и затова й се наложило да „антидатира”, на свой ред логически опровергава тезата й в т. нар. писмено „Уведомление”, че връчването на преписа от въпросното съдебно разпореждане за оставяне на касационната жалба без движение било извършено не на четвърти, а на девети март 2015 г.
С оглед всичко изложено Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че показанията на разпитаната в процесуалното качество на свидетел съдебна връчителка /чл. 42 ГПК/ Я. не следва да бъдат кредитирани и затова атакуваното разпореждане на Бургаския ОС, постановено на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № VІ-1450/18.ІІІ.2015 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, постановено по гр. дело № 1344/2014 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2