О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 10.10. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 166 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 16915/3.Х.2018 г. на „Сакса” ООД-гр. Долна баня, Софийска област, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2163 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 1183/2018 г., с която – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – това дружество е било осъдено да заплати на ищеца Б. Хр. Д. сума в размер на 61 138.88 лв. (шестдесет и една хиляди, сто тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва върху частта от главницата в размер на 457 800.71 лв. за периода 24.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г., както и сума в размер на 123 378.69 лв. (сто двадесет и три хиляди, триста седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва върху частта от главницата в размер на 900 030.58 лв. съответно за периода 27.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част /за лихви/, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Д. с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени. Поддържа се и особено искане: за спиране на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС с ТР по тълк. дело № 5/2017 г. по правния въпрос: „При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетение за забава?”
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „Сакса” ООД обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в други, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии, по релевантния за изхода на делото правен въпрос: „При връщане на дадено при начална липса на основание, от кой момент се дължи обезщетението за забава?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Х. Д. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната неговата осъдителна част – за присъдените две законни лихви, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер общо на 6 361.74 лв. (2364.17 лв. + 3997.57 лв.) върху материалния интерес съобразно правилата на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Сакса” ООД-гр. Долна баня, Софийска област, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
За да отмени решението на първостепенния съд в тази му част и да уважи осъдителните искове на Д. срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че следва да съобрази онази съдебна практика, според която покана за плащане на обезщетението не е необходима. Служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че към датата на постановяване на въззивното решение, а именно 13.VІІІ.2017 г., вече е било констатирано наличието на противоречива практика на съдилищата по така релевирания значим за изхода на делото правен въпрос и затова, с определение № 167/25.VІІ.2017 г. на състава на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 950/2017 г., касационното производство по същото е било спряно – на основание чл. 292 ГПК, а на ОСГТК на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Кога става изискуемо задължението за връщане на дадено имуществено благо в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – при начална липса на основание и от който момент се дължи обезщетение за забава?”
Ето защо, основателно се явява особеното искане на касатора за спиране на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 5/2017 г. по правния въпрос: „При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД от кой момент се дължи обезщетение за забава?”
Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА касационно производство по чл. 288 ГПК по обжалване на решение № 2163 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 1183/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2