3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1367 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3547/26.ІV.2016 г. на Потребителна кооперация „С.”-село В., [община], подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-Пловдив против определение № 187 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 7.ІV.2016 г., постановено по ч. т. дело № 143/2016 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на Кооперацията срещу първоинстанционното определение № 2556/22.ХІІ.2015 г. на ОС-Пловдив по ч. т. д. № 220/2013 г. в частта му, с която й е било отказано издаване на обратен изп. лист против Районен кооперативен съюз-гр. Пловдив.
Оплакванията на кооперацията частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото: „за произнасяне от друг състав на въззивния съд” по направеното искане за издаването на обратен изпълнителен лист в полза на търговеца частен касатор срещу Р.-гр. Пловдив.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответният по касация Р.-гр. Пловдив писмено е възразил чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на самата частна жалба (с изричното позоваване в тази връзка на Опр. № 127/2.ІІІ.2016 г. на състав на І-во т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 111/2016 г.), така и по допустимостта на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 290, ал. 1 ГПК, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноските, дължими на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на ПК „С.”-с. В., [община], ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното такова за отказ да бъде издаден обратен изп. лист в полза на търговеца /чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ/ настоящ частен касатор срещу Р.-гр. Пловдив, не подлежи на касационен контрол, понеже същото не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т.т. 1 и 2 ГПК. Като потвърждаващо първоинстанционното определение за отказ да бъде издаден изп. лист, което подлежи само нса двуинстанционно разглеждане, т.е. само на инстанционен контрол пред въззивен съд, обжалваното сега по касационен ред въззивно определение нито е такова, с което да е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито пък със същото се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По жалби срещу съдебните актове за издаване на изп. лист Върховният касационен съд се произнася само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. В този смисъл е и задължителното за съдилищата в Републиката разрешение, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.VІІ.2001 г по ч. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, което е постановено по реда на отменения процесуален закон и изрично визира определенията за издаване на изп. лист по чл. 244 ГПК /отм./, който текст обаче е аналогичен на приложимата в случай разпоредба на чл. 407 от сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), като такъв идентитет разкриват и разпоредбите и, съответно, разрешенията на чл. 241, ал. 3, предл. 2-ро ГПК /отм./ с тези на чл. 245, ал. 3 ГПК. Поради това постановките, дадени с ТР № 1/17.VІІ.2001 г. в частта им по т. 6 от същото относно необжалваемостта по касационен ред на определенията за издаване на изп. лист /респ. за отказ от издаване на такъв/, следва да се считат актуални и при действието на новия процесуален закон.
В заключение, за разлика от възможността по чл. 62, ал. 3 ГПК, погрешното в случая посочване от състава на Пловдивския апелативен съд във финалната част от диспозитива на неговия акт, че последният подлежал на обжалване пред ВКС, не създава предпоставки за такъв инстанционен контрол, щом като е налице влязло в сила въззивно определение.
При този изход на делото в настоящето частно касационно пр-во по чл. 2784, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация Р.-Пловдив искане за това, кооперацията частен касатор ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и при съобразяване разпоредбите на чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 187 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 7.ІV.2016 г., постановено по ч. т. дело № 143/2016 г.
О С Ъ Ж Д А Потребителна кооперация „С.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.- 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на Районен кооперативен съюз /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1367 по описа за 2016 г.