О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 21.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2335 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК – във вр. чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14009 от 10.VІІІ.2017 г. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София, подадена против решение № 1618 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 10.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 4108/2016 г.: за осъждането на този търговец да заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, и съответно на основание чл. 86, ал. 1 от същия закон, сумата 38 141.99 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.ІХ.2015 г., както и сумата 965.95 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 19.VІ.2015 г. и до завеждането на делото /18.ІХ.2015 г./.
Оплакванията на д-вото касатор са както недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, а, алтернативно – касирането му, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени обективно кумулативно съединените осъдителни искове на „Ватком” ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], община Хаджидимово, област Благоевград с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, но с присъждане „на направените до момента разноски за всички съдебни инстанции”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички алтернативно установени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по следните десет процесуално- и материалноправни въпроса от значение за изхода на делото:
1./ „Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, при наличието на валиден, действителен договор за спорното задължение и допустимо ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза?”;
2./ „Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отмененият от съда административен акт или предвиденият в закона юридически факт по чл. 84, ал. 2 от Закона за енергетиката (договор за достъп въз основа на който разпределителното д-во е предоставило на производителя достъп до ел. разпределителната мрежа, включващ измерване, отчитане, диспечериране, студен резерв и допълнителни услуги)?”;
3./ „Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД по действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата?”
4./ „Допустимо ли е приравняване на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?”
5./ „Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?”;
6./ „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?”;
7./ „Има ли значение факта на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?”
8./ „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест за установяване с колко точно се е обогатил ответника, в случай, че ищецът иска връщане на платеното?”;
9./ „Допустимо ле и е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти?”;
10./ „Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права и по отношение на него?”
Ответното по касация „Ватком” ЕООД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 948 лв.(три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева), съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 5058/16.VІ.2015 г., данъчна фактура № 5604/16.VІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на софийското „ЧЕЗ Разпределение България” АД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С молба вх. № 13572/18.ХІІ.2017 г. касаторът „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София е поискал спиране на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: предвид наличието на образувано с разпореждане на Председателя на ВКС тълкувателно дело № 7/2017 г. пред ОСГТК по правни въпроси, „свързани с тълкуването и прилагането на Закона за енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и др. подзаконови нормативни актове по приложението му, ЗЗД, ТЗ, ГПК, АПК, ЗНА и пр.”
В настоящия си състав ВКС, ТК, Първо отделение констатира както че на производство пред ОСГТК на съда е понастоящем висящо тълкувателно дело № 7/2017 г., но така също и че формулираните в Разпореждането за образуването му правни въпроси в значителна степен се припокриват с релевираните от касатора настоящ молител 10 процесуално- и материалноправни въпроса. Следователно налице е основанието по т. 4 на чл. 229, ал. 1 ГПК за спиране на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК – до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по горепосоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК – до произнасянето на ОСГТК на ВКС с ТР по тълк. дело № 7/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2