О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
С., 19.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2031 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 37639 от 29.ІІІ.2013 г. на министерството на отбраната, подадена против въззивното определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 4.ІІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2438/2013 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това държавно учреждение срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, І-во ГО, 51-и с-в, от 4.ХІІ.2012 г. по гр. дело № 50316/2012 г.: за отхвърляне на заявлението му по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК.
Оплакванията на м-вото частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело разпоредено на първостепенния съд да издаде исканата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК срещу длъжника [фирма]-С. за сума в размер на 77 281.63 лв. /главница/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /24.Х.2012 г./ и до окончателното й изплащане, а също и 13 940.07 лв. мораторна лихва върху тази главница, съответно за периода от 26.Х.2009 г. и до 15.VІ.2012 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК м-во на отбраната обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по следните два материално- и процесуалноправни въпроси: 1/ Досежно приложимостта на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК /във вр. чл. 410, ал. 2 ГПК-във вр. чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 ГПК/ в случаите когато заявителят изрично е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение, съгласно чл. 417 ГПК; 2/ В какво следва да се изразява конкретизацията на вземанията, произтичащи от неплатени от наемател консумативни разноски и, в частност, следва ли освен по вид /за ел. енергия, за В./, същите да бъдат уточнени още и по различните стойности, формиращи цената на такива разноски?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на министерството на отбраната ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди разпореждането на първостепенния съд за отхвърляне на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК на държавното учреждение настоящ частен касатор, СГС е приел, че издаването на заповед за изпълнение е възможно „само тогава, когато са прецизно формулирани обстоятелствата, на които се основава искането”, а в процесния случай в заявлението на министерството по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК нямало „твърдения за това кога точно е възникнало твърдяното наемно правоотношение, както и такива дали договорът е срочен или безсрочен, а и вземанията за консумативни разходи не били конкретизирани поотделно по пера – съответно за ел. енергия и за вода, в рамките на общо посочените суми”. Следователно налице е произнасяне на въззивната инстанция по релевираните в изложението на м-вото частен касатор правни въпроси, а – от друга страна, служебно известно на настоящия съдебен състав е, че с разпореждане на председателя на ВКС от 11.ІІ.2013 г. на производство пред ОСГТК е било образувано тълк. дело № 4/2013 г., като единият от подвъпросите по т. 2 от същото дословно гласи: „Отговаря ли на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи?” Този факт налага необходимостта от спиране на частното касационно производство, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като е несъмнено че тълкувателното решение, което предстои да бъде постановено по горепосоченото тълкувателно дело, ще има значение за правилното решаване на настоящето.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 5.ІІІ.13 г., постановено по ч. гр. дело № 2438/2013 г.
С П И Р А, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229, АЛ. 1, Т. 4 ГПК, настоящето частно касационно производство – до приключването на тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по правния въпрос: ”Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат представените към заявлението документи?”
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2