5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 8 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1502/16.ХІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против решение № 263 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 28.Х.2015 г., постановено по т. д. № 3003/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 784 на СГС, ТК, с-в VІ-20, от 11.V.2015 г. по т. д. № 39/2013 г., но с изричното отбелязване, че възприетата от въззивната инстанция правна квалификация на исковата претенция е по чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. С оставеното в сила първоинстанционно решение търговецът настоящ касатор е бил осъден – „на основание чл. 318 ТЗ, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 200 ЗЗД” – да заплати на ищцовото италианско д-во с ограничена отговорност „К. К.” С.Р.Л. сума в размер на 43 581.97 евро, представляваща непогасени задължения по данъчна фактура № V/00410 от 9.ХІ.2007 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на делото (23.ХІІ.2009 г.) и до окончателното й изплащане, а също и съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер общо на 3 810 лв.
Оплакванията на касатора [фирма]-София са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира неговото обезсилване, респ. – касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата претенция на италианския търговец да се отхвърли изцяло, в предявения по делото неин размер: като неоснователна и недоказана.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийският търговец обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на решението на САС по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 3 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой съдебен акт по съществото на спора въззивната инстанция се е произнесла по следния процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото: „Ако се счете, че отмяната на неприсъствено решение от въззивния съд има възобновяващ ефект спрямо исковото производство, но въз основа на тази отмяна на влязлото в сила решение по чл. 238, ал. 1 ГПК вече е бил издаден изпълнителен лист и е било успешно проведено принудително изпълнение, то би ли могло възобновеното исково производство да продължи по същия осъдителен иск и дали ще е налице правен интерес от воденето му при липса на неудовлетворено притезание?” Отделно от това произнасянето на САС с атакуваното осъдително решение включвало и противоречиво решаваният от съдилищата процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът да вземе предвид при постановяване на решението си наличието на факти и обстоятелства, настъпили след подаване на исковата молба?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация италианско търговско д-во с ограничена отговорност „К. К.” С.Р.Л. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и съответно за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му: като процесуално допустимо и законосъобразно. Инвокирани са доводи, че по релевирания от търговеца настоящ касатор като значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, процесуалноправен въпрос имало задължителна съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 164/23.VІІ.2013 на състав на І-во г.о. на ВКС по гр. дело № 710/2012 г., а атакуваното от [фирма] въззивно решение било в точно съответствие с тази задължителна практика на ВКС. Докато вторият, формулиран в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, процесуалноправен въпрос въобще нямал естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. Относно твърдението на касатора за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Твърдението на касатора [фирма] е било за произнасяне на въззивната инстанция по съществото на осъдителен иск – вместо по установителен, щом като отмяната на първоначално постановеното по същия спор влязло в сила неприсъствено решение е била предшествана от снабдяване на италианския търговец с изпълнителен лист срещу него и удовлетворяване на веднъж присъденото вземане в хода на успешното проведеното от този взискател принудително изпълнение.
По същество предложената аналогия с разрешението по чл. 422 ГПК /относно положителния установителен иск в заповедното пр-во/ в процесния случай обаче е неуместна: предвид наличието на изрична разпоредба /чл. 422, ал. 3 ГПК/, че ако този установителен иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение, то изпълнението се прекратява „и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро ГПК”, т.е. издава се обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя. Докато постановената от САС отмяна на първоинстанционното неприсъствено решение е имала за последица възобновяване на висящността на спора, въведен с осъдителния иск, предмет на първоначалната искова молба на италианския търговец срещу българското д-во настоящ касатор (с вх. № 72606 от 23.ХІІ.2009 г. по описа на СГС), което изключва приложението на правилата за непререшаемост на спора.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта /или за нищожността/ на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност атакуваното въззивно решение да е недопустимо /респ. – нищожно/, ВКС би бил длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността или допустимостта му, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В случая, от съпоставката между горецитираните съдопроизводствени правила, се налага извод, че е изключена вероятността атакуваното от [фирма] въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт.
2. Относно твърдението на касатора [фирма] за едновременно наличие на предпоставките по т. 3 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В този смисъл не е бил от значение за изхода на спора – понеже не е част от произнасянето на САС с атакуваното решение, релевирания от касатора [фирма] като противоречиво решаван от съдилищата в страната ни процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът да вземе предвид при постановяване на решението си наличието на факти и обстоятелства, настъпили след предявяване на исковата молба?” Погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК /във вр. чл. 235, ал. 3 ГПК/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Налице е приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на [фирма] процесуалноправен въпрос: „Ако се счете, че отмяната на неприсъственото решение от въззивния съд има възобновяващ ефект спрямо исковото пр-во, но въз основа на влязлото в сила решение по чл. 238, ал. 1 ГПК е бил издаден изпълнителен лист и успешно е било проведено принудително изпълнение преди отмяната, налице ли ще е правен интерес от водене на осъдителен иск при липса на неудовлетворено притезание?” Предвид обстоятелството, че институтът на неприсъствените решения е нов за българското процесуално право, но в регламентацията му липсва разпоредба като тази по чл. 309, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, така формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – независимо от наведените по-горе аргументи досежно това, че атакуваното въззивно решение не е процесуално недопустим съдебен акт.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2063 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 28.Х.2015 г., постановено по т. дело № 3003/2015 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-гр. София, чрез неговия процесуален представител по пълномощие /адв. от САК/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 1 704.54 лв. (хиляда седемстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 8 по описа за 2016 г.