2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
София, 24.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3956 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 230, ал. 1-във вр. чл. 288 ГПК.
С определение № 297/4.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело на основание чл. 292 ГПК, е било предложено на Общото събрание на търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по следния правен въпрос: „Следва ли в производство по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 ГПК обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?”
След образуването на такова тълкувателно дело (№ 1/2014 г.) по описа на ОСТК на ВКС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4-във вр. чл. 292 ГПК, настоящето пр-во по чл. 288 ГПК е било спряно – до издаването на тълкувателно решение по горния противоречиво решаван правен въпрос. Съответно с т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК на ВКС правният въпрос е получил следния отговор: „В производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор”.
При тези данни по делото се налагат следните констатации:
Във връзка с процесното ПТП от 22.Х.2005 г., при което по вина на водача на МПС Ф. Ф. С. от [населено място] е загинал И. Т. К. – общ наследодател на тримата касатори Н. М. К., К. И. К. и Е. И. К. от [населено място], област К., с постановено в пр-во по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) – във вр. § 2 от ПЗР на сега действащия ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г. касационно решение № 347/11.V.2009 г. на състав на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 5634/07 г., посоченият делинквент е бил осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на първата от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., а на останалите двама обезщетения за същите вреди – съответно от по 30 000 лв. и ведно със законната лихва върху тази три главници, считано от датата на настъпване на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане, като по този начин са били уважени в пълния им размер техните субективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу прекия причинител на вредите, предявени с исковата им молба с вх. № 1515/15.V.2006 г. по описа на ОС-Кърджали.
Същевременно с атакуваното в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК решение № 368/8.VІІ.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-ви с-в, постановено по т.д. № 662/2013 г., е било потвърдено първоинстанционното решение № 65/2013 г. на ОС-Кърджали по гр. дело № 325/2013 г. в частта му, с която – като неоснователни – са били отхвърлени преките искове на преживялата съпруга, дъщеря и син на загинали при ПТП на 22.Х.2005 г. И. Т. К., предявени на основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София, за разликата над присъденото обезщетение от 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и до пълния предявен размер на претенцията от 150 000 лв. за първата ищца и, съответно – за разликата над присъдените на всеки един от останалите двама ищци обезщетения за неимуществени вреди от същото вредоносно събитие от по 30 000 лв. и до пълните предявени размери на тези им искови претенции от по 150 000 лв.
При горните констатации и като се има предвид обстоятелството, че главните два релевантни за изхода на делото във въззивната инстанция, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на тримата касатори към жалбата им правни въпроса, са били относно това дали следва да се ограничава обема на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите до размер на присъденото обезщетение по уважен граждански иск срещу делинквента, а също и дали е допустимо искане за обезщетение в по-висок размер срещу застрахователя по прекия осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ от тези, присъдени размери на обезщетения по приключилото с влязло в сила решение гражданско дело по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, в процесния случай по необходимост се налага извод, че атакуваното в неговата отхвърлителна част въззивно решение се оказва постановено в точно съответствие с приетото по т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г. Ето защо то не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 230, АЛ. 1-във вр. ЧЛ. 292 и ЧЛ. 229, АЛ. 1, Т. 4 ГПК – производството по т. д. № 3956/ 2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-ви с-в, от 8.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 662/2013 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2