О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С., 30.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 583 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 817 от 15.ІІ.2012 г. на Н. С. Д. от [населено място], подадена от процесуалния му представител по пълномощие против онази част от решение № 6 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.І.2012 г., постановено по т. д. № 574/2011 г., с която е бил отхвърлен неговият евентуален иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу прекия делинквент О. Р. О. от [населено място], [община], област В. и с предмет присъждането на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 17.ІІ.2006 г. по вина на този ответник и ведно със законната лихва върху главницата на дължимото обезщетение, считано от датата на вредоносното събитие.
Оплакванията на касатора Н. Ст. Д. са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът му с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен под условието на евентуалност срещу прекия делинквент О. Р. О. да се уважи, ведно с присъждане и на законната лихва върху главницата на обезщетението считано от датата на процесното ПТП – 17.ІІ.2006 г. Инвокиран е довод за неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че при извършено плащане от страна на застрахователя на обезщетение по застраховката „Г. отговорност”, пострадалият от съответното ПТП не можел да търси от делинквента обезвреда над размера на полученото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК Н. Ст. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Относно правото на пострадалия да предяви претенция срещу прекия причинител на вредите за разликата между изплатеното от застрахователя обезщетение под минимално определения застрахователен риск до пълното обезщетяване на вредите”;
2./ „Следва ли да се счита преклудирано правото на пострадалия да търси обезщетение от прекия причинител на вредата/делинквент/ при изплащане на обезщетение от застрахователя”?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация О. Р. О. от [населено място], [община], област В.. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационно обжалване – в сочената хипотеза по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и по основателността на развитите в жалбата на Д. оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Н. С. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли изцяло исковата претенция на Д. за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпилото на 17.ІІ.2006 г. ПТП срещу посочения в исковата му молба като евентуален ответник пряк делинквент, въззивната инстанция е приела, че след като настоящият касатор реално бил получил обезщетение за същите вреди в размер на три пъти по-малка сума от страна на предпочетения ответник застраховател по силата на подписано помежду им извънсъдебно споразумение (спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД), то погасени били не само правата на ищеца по прекия му иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, но и „се преклудират претенциите за обезщетение по деликтното правоотношение – до размера на платеното застрахователно обезщетение”. Прието е било също така, че „увреденото лице има право на едно обезщетение за претърпените вреди, което може да упражни алтернативно – или срещу застрахователя или срещу делинквента”.
Служебно известно на Варненския апелативен съд е било обстоятелството, че и към датата на устните състезания по т. д. № 574/2011 г. /7.ХІІ.2011 г./, предхождащи постановяване на решението, което касаторът Д. атакува в неговата отхвърлителна част, на производство пред ОСТК на ВКС е било тълкувателно дело № 1/2010 г. С тълкувателно решение № 2 от 6.VІ.2012 г., постановено по същото е било прието следното:
1./ При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Г. отговорност”;
2./ Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.
Следователно налице е било основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на въззивното производство, което обаче съставът на Варненския апелативен съд, постановил обжалваното въззивно решение, е игнорирал. Затова в процесния случай се налага извод, че в атакуваната си отхвърлителна част – по иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД, постановеното въззивно решение се явява в противоречие с тази задължителна практика на ВКС по втория от релевираните в изложението на касатора Д. два правни въпроса, т.е. налице е предпоставката за допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК досежно това: преклудира ли се правото на пострадал от ПТП да търси обезщетение от делинквента, когато е било извършено плащане от застрахователя на последния по застраховката „Г. отговорност”?
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.І.2012 г., постановено по т. д. № 574/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на Н. С. Д. от [населено място] с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен под условието на евентуалност срещу О. Р. О. от [населено място], [община], област В. с предмет присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени от първия неимуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на този ответник на 17.ІІ.2006 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие.
У К А З В А на касатора Н. С. Д. от [населено място] чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х. от АК-Ш., с адрес в този град: [улица], че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора, въведен с иска по чл. 45 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2