3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря …………..…………….и в присъствието на прокурора…………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 483 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 18847/1.ХІ.2012 г., подадена от [фирма] – [населено място], с която този търговец претендира да бъде допълнено постановеното на 4.Х.2012 г. по настоящето дело определение № 574 с присъждане и на разноски за производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК в размер на сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, чието присъждане е било надлежно поискано с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК на д-вото – молител срещу частната жалба на [фирма]-гр. Б. и съдружниците в него С. и П. А..
Последните трима не са изразявали становище по основателността на настоящата молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
При произнасянето си по нея Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение съобрази следното:
Определение № 574 на ВКС, ТК, Първо отделение по настоящето дело, чието допълване се претендира е постановено в частно пр-во по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК на датата 4.Х.2012 г., докато молбата на плевенското [фирма] е постъпила на 1.ХІ.2012 – т.е. в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Поради това тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата на [фирма]-гр. П. е основателна.
Видно от заключителната част в писмения отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК на [фирма]-гр. П. по частната жалба на [фирма] и солидарно отговорните съдружници в него С. и П. А., е, че първото д-во надлежно е поискало присъждане на разноски „за касационната инстанция”. Видно от приложения към този отговор Договор за правна защита и съдействие № 024/6.VІІ.2012 г. реално платеното възнаграждение за един адвокат /Д. П. от АК-П./ е в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/. С определението на ВКС, чието допълване се претендира с присъждане на деловодни разноски, е било потвърдено прекратителното определение № 623 на Плевенския ОС , ГК, 1-и с-в, от 28.V.2012 г., постановено по гр. дело № 403/2012 г.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а в случая предвид оставената без уважение частна жалба на [фирма] и солидарно отговорните съдружници в него С. и П. А.. Съгласно чл. 76, изр. 2-ро ТЗ съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Следователно такова следва да е естеството на отговорността им с лицето по чл. 63, ал. 2 ТЗ за деловодните разноски в размер на сумата от 1 000 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Д О П Ъ Л В А, на основание чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, определение № 574 от 4.Х.2012 г., постановено по настоящето ч. т. дело, КАТО:
ОСЪЖДА [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], КАКТО И С. Н. А. и П. Г. А. – последните двама с местожителство в [населено място], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплатят ТРИМАТА СОЛИДАРНО на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ с адрес за кореспонденция в [населено място], [улица] РАЗНОСКИ за производството по настоящето дело в размер на сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ – платено възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2