3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
С., 28,02, 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2655 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4690 от 26.ІV.2013 г. на едноличния търговец Н. И. С. от [населено място], действащ с фирмата „М.-НС – Н. С.”, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-П., против онази част от въззивното решение № 156 на Плевенския ОС, ГК, ІІ-ри с-в, от 26.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 77/2013 г., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е било признато, че ищцовото [фирма]-С. има свое вземане срещу ЕТ настоящ касатор за законна лихва върху главница в размер на сумата от 6 406.91 лв. съответно за периода от 8.ІІІ.2012 г. и до 5.ІІІ.2013 г. /когато главницата е било погасена чрез плащане/.
Оплакванията на ЕТ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част – предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Плевенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това С. претендира частичното му обезсилване, респ. – касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на софийското д-во да бъде отхвърлен и в частта, с която се признава за установено срещу касатора, че той дължи законната лихва върху вече погасената в хода на процеса главница от 6 406.91 г., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и до деня на нейното издължаване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от въззивното решение Плевенският ОС се е произнесъл по материално- и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: понеже след отхвърляне на главния иск било недопустимо да се установява със сила на пресъдено нещо дължимостта на законна лихва – по арг. от текста на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съгласно която разпоредба „лихвите се погасяват задължително преди погасяването на главницата”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на постановеното от Плевенския ОС въззивно решение в атакуваната му част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во в размер на 300 лв./триста лева/, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на ЕТ Н. И. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда евентуално наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела.
В атакуваната от ЕТ Н. И. С. негова част въззивното решение на Плевенския ОС е било постановено по обективно съединен положителен установителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е била претенция за дължимата законна лихва върху главница в размер на 6 406.91 лв. за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и до издължаване на главницата в хода на процеса, а именно от 8.ІІІ.2012 г. и до 5.ІІІ.2013 г. По размер тази лихва възлиза на 654.56 лв. (шестстотин петдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), изчислен с помощта на общодостъпния в интернет продукт calculator.bg
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и при съобразяване изрично направеното от ответното по касация софийско търговско д-во искане за това, касаторът ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да му заплати разноски в размер на сумата от 300 лв., представляваща равностойността на изплатеното възнаграждение за един негов адвокат съгласно приложен към отговора по касационната жалба договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 4690/26.ІV.2013 г. на ЕТ Н. И. С. от [населено място], действащ с фирмата „М.-НС – Н. С.”, подадена против въззивното решение № 156 на Плевенския ОС, ГК, ІІ-ри с-в, от 26.ІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 77/2013 г.
О С Ъ Ж Д А едноличния търговец Н. И. С. от [населено място], ул. „Ц. С.№ 109, ап. 2, действащ с фирмата „М.-НС – Н. С.” /ЕИК[ЕИК]/, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в С.,[жк], [улица], СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща изплатено възнаграждзение за едзин адвокат за настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № А-0274851/5.VІ.2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 2655 по описа за 2013 г.