7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3761 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10916 от 23.ІХ.2014 г. на Н. В. К. от София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против решение № 1560 на Софийския апелативен съд, ТК, от 17.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 1304/2014 г., с което по предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск спрямо него е било признато за установено, че той дължи на ищцовото [фирма]-София сума в размер на 14 000 евро, представляваща вземане по издаден от настоящия касатор на 13.V.2008 г. запис на заповед, за което търговецът е бил снабден със заповед за изпълнение на парично задължение от 28.ІІІ.2012 г. и с изп. лист, вкл. и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от подаване на заявлението /16.ІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдело потвърдено решението на първоинстанционния съд /за отхвърляне на положителния установителен иск на [фирма]-София в предявения по делото негов размер – като неоснователен/, вкл. ведно с присъждане на всички направени по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, а в хипотеза на установяване, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС „със задължителни за изпълнение указания”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Вл. К. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС (обективирана в ТР № 1/28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г.) по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Дали е валиден запис на заповед – с оглед изискването на чл. 535, т. 3 ТЗ, когато съдържа падеж на определена дата, както и израза, че е платим „при представяне на настоящия запис на заповед?”;
2./ „Може ли да се приеме, при липса на извършено оспорване на документ по чл. 193 ГПК от издателя на запис на заповед, че издаденият РКО /разходен касов ордер – бел. на ВКС/, подписан от същия издател, е достатъчно доказателство за наличие на каузални отношения между страните по делото, свързани със сключен договор за заем за потребление /паричен заем/?”
От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявал другият релевиран от настоящия касатор процесуалноправен въпрос: „Как съдът констатира представянето на оригинал и на цветно ксерокопие на ценна книга /записа на заповед/ в заповедното пр-во, служеща като основание за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и дали последната, както и издаденият въз основа на нея изп. лист, ще подлежат на обезсилване, когато, вместо въз основа на оригинал, издаването им е станало при представяне на цветно ксерокопие от документа по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, така и по допустимостта на касационния контрол върху същото, претендирайки за потвърждаването му с довод, че цитираните и приложени към изложението по касационната жалба на К. тълкувателно решение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от ТК на ВКС, „са неотносими към настоящия съдебен спор”, което изключва наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Н. В. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания от касатора процесуалноправен въпрос, са следните:
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи положителния установителен иск на търговеца, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу настоящия касатор, въззивната инстанция е приела, че: „Разпоредбата на чл. 183 ГПК е неприложима при представяне на документ в официално заверен препис, какъвто е завереният от адвокат в кръга на работата му препис от документ съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На изключване подлежи само заверен от страната препис, чиито оригинал не е представен при поискване. Заявеното с отговора на исковата молба оспорване на подписа на издателя (на процесния запис за заповед – бел. на ВКС) е останало недоказано”.
Констатира се от приложеното ч. гр. дело № 13683/2012 г. по описа на СРС, ГО, 74-и с-в, че към заявлението на ответното по касация търговско д-во по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК е бил представен запис на заповед, ръкописно изпълнен в син цвят извън печатния текст, под който е бил поставен от канцеларията на заповедния съд отпечатък от правоъгълен щемпел също в син цвят, удостоверяващ издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма] на датата 28.03.2012 г. за следните три суми: „14 000 евро + 8 300 лв. + 813.62 лв.”. Докато исковото пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е започнало по заведена искова молба на същия търговец срещу настоящия касатор /с вх. № 81429 от 31.VІІ.2012 г./, към която е било приложено черно-бяло ксерокопие от запис на заповед със същите реквизити, заверено от адвокат съгласно чл. 32 ЗА, върху което обаче не е поставен въпросният щемпел от канцеларията на първостепенния, т.е на заповедния съд. Същевременно в отговора си по тази искова молба Н. К. не само е оспорил подписа си под приложения в завереното от адвокат ксерокопие на приложения запис на заповед, но и изрично е поддържал, че в приложеното заповедно пр-во въобще липсва оригинал на въпросния менителничен ефект и затова е поискал надлежното му представяне по делото или изключване на документа, създаващ представата, че материализира абстрактна правна сделка, от обхвата на ангажираните по спора доказателства.
Съгласно чл. 425, ал. 1 ГПК министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство. Според чл. 5 от Наредба № 6/20.ІІ.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417ГПК се подава писмено заявление по образец съгласно приложение № 4, което съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, „като се представя документ по чл. 417 ГПК”. Видно от петитумната част на установения по този ред образец за такова заявление е, че към него задължително следва да е приложен документът по чл. 417 ГПК, от който произтича вземането: „в оригинал и копие” за прилагане към заповедта за изпълнение. Видно е в процесния случай, че ч. гр. дело № 13683/2012 г. по описа на СРС, ГО, 74-и с-в, е било заведено по депозирано на датата 16.ІІІ.2012 г. заявление по чл. 417 ГПК, към което е било приложено заверено от адвокат стандартно /”черно”/ ксерокопие от запис на заповед с датата на издаване 13.05.2008 г. /на лист № 5/, несъдържащо щемпел на канцеларията на заповедния съд, а също и запис на заповед с постановен такъв щемпел за издаден изп. лист, за който обаче съдебно-техническа експертиза се е произнесла със заключение, че в горната си част – досежно естеството на менителничния ефект, това не е оригинал на запис на заповед, а негово цветно ксерокопие. От друга страна, съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, изпълнителният лист се издава след като съдът „провери” дали документът е редовен от външна страна и при положителна преценка за това, както и че той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, изпълнителният лист се издава като „върху представения документ съдът прави надлежна бележка”, така както и върху самата заповед за изпълнение. В заключение ноторно е, че ценните книжа на заповед са изрично уредени в закона /чл. чл. 455 и сл., 535 и сл., както и 544 и сл. ТЗ/ по форма, съдържание и правни последици писмени документи, материализиращи субективни права, упражнявани само след предявяване на документа на задължените лица и тези ценни книжа могат за преминават върху последващи приобретатели чрез едностранно волеизявление на носителя им, което се отбелязва върху документа и се нарича джиро.
С оглед изложеното и предвид липсата на съдебна практика по релевирания от касатора К. правен въпрос досежно това какво обхваща проверката на заповедния съд по чл. 418, ал. 2 ГПК, той се явява от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в материята на ценните книжа на заповед, вкл. и предвид установеното в чл. 422, ал. 1 ГПК нормативно положение, че – стига да е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК – искът за съществуване на вземането се смята предявен „от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1560 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 17.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 1304/2014 г.
У К А З В А на касатора Н. В. К. чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. Г. Т. Д. от САК /с кантора в [населено място], [улица], вх. № 4, ет. № 4, ап. № 11/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 547.70 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3761/2014 г.