4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 18.11. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря………….………………………….……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 77 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 250, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 944 от 24.ІІ.2014 г. /по описа на Плевенския ОС/ на В. И. М. от [населено място] с предмет допълването на определение № 46/24.І.2014 г., постановено по настоящето дело в касационно пр-во по чл. 288 ГПК, приключено с отказ да бъде допуснато касационно обжалване на решение № 274 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 1.ХІ.2012 г. по гр. дело № 222/08 г. в неговата осъдителна част. Касаторът М. основава искането си върху обстоятелството, че бил навел две самостоятелни хипотези при обосноваване наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, докато настоящият състав на ВКС не бил взел отношение „по втория релевантен правен въпрос”.
Ответната по молбата /и по касация/ [фирма] /с предишно фирмено наименование „Ю. И Еф Д. България”/ не е ангажирала становище на свой представител по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ и да е подадена от надлежна страна в приключилото касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата молба на В. И. М. от [населено място] с правно основание по чл. 250, ал. 1 ГПК ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК задължителен реквизит от съдържанието на всяка касационна жалба е посочването „в какво се състои искането”, докато според правилото на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК представлява само задължително приложение към касационната жалба, т.е. в последното не се съдържат искания, различни от искането, надлежно формулирано в касационната жалба. Отделно от това и съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не е задължен да да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, „но може само да го уточни и конкретизира”.
В заключение, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт на въззивния съд /арг. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/ настоящето определение не подлежи на последващ инстанционен контрол пред друг състав на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с изх. № 944/24.ІІ.2014 г. /по описа на Плевенския ОС/ за допълване на постановеното в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 46/24.І.2014 г. по настоящето дело.
Определението, съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2