О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
С., 20.12 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1339 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 28399 от 27.ІІ.2018 г. на „Евротранс сървис” ЕООД-С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 835 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 6.ІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 110/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-78-203/14.ХІІ.2015 г. на СРС, ГК, 78-и с-в, по гр. дело № 5221/2015 г. С последното – на основание чл. 415, ал. 1 ГПК – е било признато за установено, че този търговец дължи на С. Л. В. от С. сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) – частично от вземане в размер на 75 000 евро, представляваща авансово платена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.ІІ.2008 г. и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (1.ХІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 66188/2014 г. по опис на СРС, ГК, 78-и с-в, вкл. и в имащата характера на определение част от първоинстанционното решение по разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото и съответно – в заповедното производство.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Софийския градски съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, а алтернативно – касирането му, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – във вр. чл. 410 ГПК, като частичен, установителен иск да се отхвърли: като неоснователен. Инвокиран е довод, че „между страните по спорното правоотношение със сила на пресъдено нещо е установено от Софийския апелативен съд на 12.06.2017 г., че „Евротрас сървис” ЕООД не дължат на С. В. нищо над сумата от 58 674.90 лв., тъй като е отхвърлил претенцията й до предявения размер от 60 000 лева. (Решение № 1041/20.05.2016 г. на Апелативен съд – С. по гр.д. № 1070/2016 г. по описа на САС)”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „Евротранс сървис” ЕООД обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Софийският градски съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановките по т. 1 на ТР № 1/17.І.2001 г. на ОСГК, както и по т. 18 на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК, по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „В хипотезата на разгледан частичен иск, който е бил отхвърлен за част от частично претендираната сума, формирала ли се е сила на пресъдено нещо относно недължимостта и на сумата, представляваща разлика над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане, съответно допустимо ли е ищецът да предяви нов иск за тази разлика?”;
2./ „Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо- като правна последица от влязло в сила решение, в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав; респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право?”;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация С. Л. В. от С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 000 лв., изплатена като адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата касационна жалба на „Евротранс сървис” ЕООД-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК и с чл. 55, ал. 1 ЗЗД/, като частичен, установителен иск е бил уважен за претендираната сума от 25 000 лв. /като част от авансово платена цена по предварителен договор от общо 75 000 евро/, въззивната инстанция е приела, въз основа на представено в хода на развилото се пред нея производство влязло в сила решение № 1041/20.V.2016 г. на САС, ГК, 4-и с-в, по гр. д. № 1070/2016 г., че с него е бил уважен осъдителен иск на В. срещу търговеца настоящ касатор, но за друга част от общото вземане за задатъка по предварителния договор от 11.ІІ.2008 г. – в размер на 60 000 лева, от който уважената част възлиза на 58 674.90 лв., а отхвърлената – за разликата от 1 325.10 лв. Съобразявайки това влязло в сила /на датата 12 юни 2017 г./ съдебно решение на плоскостта на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, а именно като факт от значение за спорното право, въззивният съд е преценил, че се явява обвързан единствено от фактическите констатации по така приключения спор, „касаещи развалянето на предварителния договор за покупко-продажба от 11.02.2008 г., считано от 24.10.2014 г. от страна на ищцата поради неизпълнение на задълженията на ответника по него”. Докато във въззивното производство пред СГС, по което е било постановено сега атакуваното решение, „е заявена друга част от претенцията от 75 000 евро – за 25 000 лева, поради което няма пречка нейната дължимост да бъде самостоятелно установена по размер”. Изцяло игнориран от състава на Софийския градски съд обаче, се е оказал процесуалноправният ефект на отхвърлителния диспозитив на горепосоченото влязло в сила на 12 юни 2017 г. решение на САС по другия частичен иск: за разликата от 1 325.10 лв. /до пълния предявен негов размер от 60 000 лв./.
По твърдението на „Евротранс сървис” ЕООД-С. за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
То се основава на тезата на касатора, че „в случаите на частично отхвърлен частичен иск силата на пресъдено нещо надхвърля предела на частично признатия за неоснователен размер, като се разпростира и върху разликата над сбора от присъдената и неприсъдената суми, отричайки основателността на претенцията и в останалата й част – до пълния (по виждания на ищеца) размер на вземането”.
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІV2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или за недопустимостта на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да е нищожен или процесуално недопустим съдебен акт, ВКС би бил длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за наличие на който и да е от тези два възможни негови порока /по чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК/ ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай, по аргумент за противното от текста на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 in fine ГПК в сега действащата нейна редакция (след допълването й, Обн, ДВ бр. 42 от 22 май 2018 г., която следва по време датата на постановяване на атакуваното въззивно решение), е налице вместо друго висящо дело по частичен иск в пределите на същото общо /т.е. цяло/ вземане – влязло в сила съдебно решение по осъдителен иск, предявен също като частичен, за сума в размер на 60 000 в., но от общо претендирана такава като даден задатък по същия предварителен договор от 75 000 евро, която кондикционна искова претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е била уважена с присъждането на сума в размер на 58 674.90 лв. и съответно – отхвърлена за разликата от 1 325.10 лв. (58 574.90 лв. + 1 325.10 лв. = 60 000 лева). Точно в така създалото се фактическо и процесуалноправно положение се изразява вероятността атакуваното в настоящето производство въззивно решение на Софийския градски съд от 6.ІІ.2018 г. по гр. дело № 110/2017 г. да е процесуално недопустим съдебен акт.
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 (на същия законов текст – бел. на ВКС), въззивното решение се допуска до касационно обжалване и при „вероятна недопустимост”, а това в процесния случай изключва необходимостта от обсъждане налице ли е предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
От друга страна, служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че на производство пред Общото събраните неговите гражданска и търговска колегии е висящо тълк. дело № 3/2016 г., по което предстои произнасяне по следните три правни въпроса:
1./ Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?;
2./ Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?;
3./ Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?
При съпоставка между съдържанието на тези три правни въпроса с това на релевираните от търговеца настоящ касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата други два се констатира припокриване в обхвата на въпросите с поредни номера 2 и 3, явяващи се предмет на горепосоченото тълкувателно дело. Ето защо и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящето касационно производство ще следва да бъде спряно- до произнасянето на ОСГТК на ВКС по висящото пред него тълк. дело № 3/2016 г. Това спиране обаче, ще следва да се постанови под предварителното условие за надлежно внесена от касатора „Евроинс сървис” ЕООД-С. по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, допълнителна такава в размер на 500 лв. по сметката на ВКС, тъй като в противен случай същото ще подлежи на прекратяване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 835 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 6.ІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 110/2017 г.
У К А З В А на касатора „Евроинс сървис” ЕООД-С. – чрез неговите процесуални представители по пълномощие от софийското адвокатско дружество „М., Д., Николова”, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер на 500 лв. (петстотин лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
СПИРА настоящето касационно производство до произнасянето на ОСГТК на ВКС с решение по тълк. дело № 3/2016 г. по въпросите с поредни номера 2 и 3.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2