О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
С., 04.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………..……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1716 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 5625 от 18.І.2013 г. на софийските [фирма] и [фирма], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 8563 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 18.ХІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 15082/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № І-41-78 от 20.VІІ.2012 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 с-в, по гр. дело № 46108/2010 г. С последното, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е било обявено за недействително по отношение на ищеца Б. П. П. от [населено място], Пернишка община, разпоредителното действие, обективирано в договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.ІІІ.2010 г. с нотариална заверка на подписите на страните по сделката, по силата на която първият търговец касатор е продал на втория „всичките притежавани от него дружествени дялове – 100 на брой, от [фирма] по номинална стойност по 50 лв. за дял на обща стойност 5 000 лв.”.
Оплакванията на двамата търговци касатори са за пороци на атакуваното въззивно решение на СГС по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК, поради което те претендират единствено неговото касиране /не и обезсилването му/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на Б. П. П. с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД досежно процесната разпоредителна сделка от 29.ІІІ.2010 г., означена като „Договор за покупко-продажба на дружествени дялове”, да бъде отхвърлен.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /отчасти инкорпорирано и в текста на самата жалба/ касаторите [фирма] и [фирма] обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл „в противоречие с практиката на ВКС по материално- и процесуалнправни въпроси, които с от дзначение за точното прилагане на закона и з развитието на правото”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. П. П. от [населено място], Пернишка община, писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежни страни във въззивното производство пред СГС, съвместната касационна жалба на софийските [фирма] и [фирма] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Атакуваното от едноличните д-ва с ограничена отговорност „Г.” и „Р.К.” въззивно решение на СГС е било постановено по иск, чиято цена е под първия законоустановен минимум: досежно относителната недействителност спрямо кредитора Б. П. П. на разпоредително действие между дружествата касатори с цена 5 000 лв. /пет хиляди лева/. Ноторно е, че правото да се води конститутивния иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има вторичен характер – доколкото възниква и се упражнява само при наличието на друго правоотношение и затова в юриспруденцията и доктрината се счита, че този т. нар. П. иск представлява вид обезпечение. Според легалната дефиниция на чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на иска. В процесния случай тази оценка е в размер точно на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ и затова е ирелевантно разграничаването дали делото е гражданско или търговско. Именно с оглед тази цена на иска, с разпореждане на съдията-докладчик в първостепенния съд от з.з. на 26.Х.2010 г., ищецът П. е бил задължен да внесе по с/ка на СРС държавна такса в размер на 200 лв. /двеста лева/, определена съобразно правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК: 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. В тази връзка правно несъстоятелни са инвокираните в касационна жалба доводи, че „поради естеството си” искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД „не бил паричен”, както и че „не попадал сред изчерпателно изброените в чл. 69, ал. 1 ГПК искове, „по отношение на които законът е предвидил конкретен начин за формиране на „цена на иска”. Напротив, за П. иск в пълна степен важи разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ГПК, според която по иск за съществуване на договор, размерът на цената на иска е „стойността на договора”.
С оглед изложеното правилно съставът на СГС е посочил във финалната част от диспозитива на въззивното си решение, че то не подлежи на обжалване пред ВКС. Следвало е обаче, в хода на задължителната проверка за редовността на настоящата касационна жалба по реда на чл. 285 ГПК, този въззивен съд да разпореди връщането й: на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната касационна жалба с вх. № 5625 от 18.І.2013 г. на софийските [фирма] и [фирма], подадена против въззивното решение № 8563 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 18.ХІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 15082/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2